Днес Европейската комисия реши да предяви иск срещу България и Испания пред Съда на ЕС във връзка с лошото качество на въздуха. В България не се спазват пределно допустимите стойности на серен диоксид (SO2), a в Испания - на азотен диоксид (NO2). Взетите днес решения са част от активните действия на Комисията за съвместни усилия с държавите членки с цел защита на здравето на гражданите от лошото качество на въздуха съгласно насоките в съобщението на Комисията от май 2018 г., озаглавено „Европа, която закриля: чист въздух за всички".
Що се отнася до България, най-скорошните данни за серния диоксид (SO2), които държавата е предоставила, показват трайно неспазване на пределно допустимите почасови и дневни стойности на SO2 в югоизточната част на страната, където се намират четирите най-големи топлоелектрически централи. От 2005 г. насам са в сила разпоредби на ЕС за пределно допустимите стойности и концентрацията на SO2 в атмосферния въздух. Те започнаха да се прилагат за България от присъединяването ѝ към ЕС на 1 януари 2007 г. С днешното решение за втори път се предявява иск пред Съда на Европейския съюз за неспазване от страна на България
на стандартите на ЕС за качество на въздуха. В решението си от 5 април 2017 г. Съдът потвърди, че България не е спазила пределно допустимите стойности за прахови частици ПЧ10 (Комисия/България, C-488/15).
В случай на превишаване на пределно допустимите стойности, определени в законодателството на ЕС относно качеството на атмосферния въздух (Директива 2008/50/ЕО) - какъвто е случаят с България и Испания - държавите членки трябва да приемат планове за качеството на въздуха и да гарантират, че в тях се съдържат подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък. Въз основа на принципа на субсидиарност законодателството предоставя избора на средства за спазване на пределно допустимите стойности на държавите членки.
Въпреки че държавите от ЕС са поели задължение да гарантират добро качество на въздуха, замърсяването продължава да бъде проблем на много места, като положението е особено тежко в градските райони.
Замърсяването на въздуха продължава да бъде най-сериозният здравен проблем от екологично естество в ЕС, на който се дължат приблизително 400 000 случая на преждевременна смърт годишно. Замърсеният въздух води до сериозни заболявания, сред които астма, сърдечносъдови проблеми и рак на белите дробове. Проучванията сочат, че лошото качество на въздуха води до преки икономически разходи, които значително надвишават 20 милиарда евро годишно.
Основен източник на прахови частици (ПЧ10) са емисиите от промишлеността, трафика и домашното отопление, а също и селското стопанство. Серният диоксид (SO2) се отделя при използването на съдържащи сяра горива (въглища и нефт) за битово отопление, производство на електроенергия и за гориво за моторни превозни средства. Серният диоксид може да засегне дихателната система и функциите на белия дроб и да причини дразнене на очите. Сярната киселина е и основният компонент на киселинните дъждове, които причиняват обезлесяване.
Азотният диоксид (NO2) се отделя предимно в резултат на човешката дейност, като например движението по пътищата - по-специално от дизеловите превозни средства, както и промишлеността.
