Хора, огледайте се. Не ви ли писна да мрънкате без причина, да се хилите, пак без причина? Чуждото мнение ви интересува, за да се гаврите с него. Смятате себе си за нещо повече от останалите, а в действителност сте едни жалки имитатори.
Приятелката ми В. всеки ден цитира някой певец или актьор. Миро казал това, Графа казал онова. Все велики неща. Опитвам се, да й кажа, че тя цитира тях, а те са цитирали някой друг. Къде тук е истината? Можеш ли да живееш чрез мислите и позициите на други хора. Нямаш ли собствено мнение?
През миналия уикенд бях в Несебър с голяма компания. Вечерта половината се напиха, лигавиха се, правеха се на яки типове. Развалиха цялата вечер. Пътувахме часове наред в жегата с надеждата да се повеселим край морето. Но работата се скапа. Преди това събирахме пари цяла седмица, аз лично поисках и заем от един познат. Сега ще трябва да го връщам. Но не това е жалкото. Яд ме е, че някои си представят хубавото изкарване като задължително напиване. При това парадират, че пият „чисто”, без да смесват или да пият с безалкохолно. Ах, колко са яки и големи! Пълна идиотщина.
По едно време един тип започна да разказва какво е преживял като ходил при брат си в Лондон. Добре, ходил, видял разни неща, но моля ви, той лъжеше, съчиняваше си. Бил в заведение, където всички се „друсали”, а известни рокаджии раздавали цигари на тийнейджърите. Било страхотно. Други правели секс направо в заведението, а от съседните маси им ръкопляскали. Извинете, но това е абсолютна дивотия и не е вярно. Иска да го слушаме и си съчинява някакви фантастични неща, глупави и тъпи.
Друг пък почна да разказва, как правел секс с леля си, сестрата на майка му. Беше толкова фалшиво и грозно. Защо се прави това, моля ви... Защо трябва да лъжеш, за да направиш впечатление? Това не е ли някакъв вид самота, срам от себе си, от твоите истински преживявания. Те може да не са толкова интересни, но са си твои.
Нели, една позната, която също беше на купона в Несебър, като излязохме от кръчмата си съблече блузата и тръгна по улицата гола, показвайки гърдите си. Смееше се силно и танцуваше, защото така правели някакви нейни приятели, които учели актьорско майстворство и режисура. Дали наистина е така? Дали тя просто не искаше да привлече вниманието? Някакъв полицай ни изгледа, но не каза нищо. Дали френски полицай би си замълчал и отминал? Съмнявам се.
Мислех, че познавам тези хора, радвах се, че ще прекараме заедно уикенда. Но се разочаровах страшно много. Знаех, че част от тях не са такива, а обикновени млади хора, с които се виждаме в София, приказваме си, спорим, помагаме си. Но изведнъж ги видях в друга светлина. Те искаха да са различни, да са специални, да бъдат някой друг. Не разбирам смисъла на тяхното желание.
Онази нощ стигнах до извода, че комплекси измъчват много млади момичета и момчета. Те искат да излязат от тях, но не знаят как. Посягат към най-лесното – имитацията. Имитираш Асен Блатечки, значи си готин и як. Глупости. Самият Блатечки е вид рекламен балон, продукт на телевизионната индустрия. Гледах го в някакъв музикален клип тия дни, прави се че пее текста на песента. Смешна работа. Има го и на някакви билбордове, и в някаква телевизионна реклама, наврял се в хладилник уж с някакво послание. На такъв ли човек искате да приличате? Та вие сте сто пъти по-готини от него! Оставете ги тях да си живеят техния живот, да си играят на звезди и награди. А ние да си бъдем това, което сме. Това е ценното и е по-ценно, отколкото да си поредното бледо копие на някого.
Не знам дали са виновни родителите ни, дали сами сме си виновни. Дали трябва въобще някой да е виновен. Можем да бъдем забавни и интересни, ако сме себе си и не се предвземаме. Всеки човек е уникален. Това е най-ценното.
Вечерта в Несебър беше просто една отвратителна комплексарска нощ. На другия ден някои не можеха да гледат другите в очите. Срамуваха се. Но и това е нещо. Най-противни ми бяха тези, които и след това продължиха да играят измислената от самите тях роличка. Треторазрядна. Знае със сигурност, че повече няма да им се обадя. Знаех също, че съм права.
Написах всичко това, защото със сигурност и други се измъчват от същите мисли.
Анелия Д., на 19 години
Материал, публикуван в frognews 
Хора, огледайте се. Не ви ли писна да мрънкате без причина, да се хилите, пак без причина? Чуждото мнение ви интересува, за да се гаврите с него. Смятате себе си за нещо повече от останалите, а в действителност сте едни жалки имитатори.
Приятелката ми В. всеки ден цитира някой певец или актьор. Миро казал това, Графа казал онова. Все велики неща. Опитвам се, да й кажа, че тя цитира тях, а те са цитирали някой друг. Къде тук е истината? Можеш ли да живееш чрез мислите и позициите на други хора. Нямаш ли собствено мнение?
През миналия уикенд бях в Несебър с голяма компания. Вечерта половината се напиха, лигавиха се, правеха се на яки типове. Развалиха цялата вечер. Пътувахме часове наред в жегата с надеждата да се повеселим край морето. Но работата се скапа. Преди това събирахме пари цяла седмица, аз лично поисках и заем от един познат. Сега ще трябва да го връщам. Но не това е жалкото. Яд ме е, че някои си представят хубавото изкарване като задължително напиване. При това парадират, че пият „чисто”, без да смесват или да пият с безалкохолно. Ах, колко са яки и големи! Пълна идиотщина.
По едно време един тип започна да разказва какво е преживял като ходил при брат си в Лондон. Добре, ходил, видял разни неща, но моля ви, той лъжеше, съчиняваше си. Бил в заведение, където всички се „друсали”, а известни рокаджии раздавали цигари на тийнейджърите. Било страхотно. Други правели секс направо в заведението, а от съседните маси им ръкопляскали. Извинете, но това е абсолютна дивотия и не е вярно. Иска да го слушаме и си съчинява някакви фантастични неща, глупави и тъпи.
Друг пък почна да разказва, как правел секс с леля си, сестрата на майка му. Беше толкова фалшиво и грозно. Защо се прави това, моля ви... Защо трябва да лъжеш, за да направиш впечатление? Това не е ли някакъв вид самота, срам от себе си, от твоите истински преживявания. Те може да не са толкова интересни, но са си твои.
Нели, една позната, която също беше на купона в Несебър, като излязохме от кръчмата си съблече блузата и тръгна по улицата гола, показвайки гърдите си. Смееше се силно и танцуваше, защото така правели някакви нейни приятели, които учели актьорско майстворство и режисура. Дали наистина е така? Дали тя просто не искаше да привлече вниманието? Някакъв полицай ни изгледа, но не каза нищо. Дали френски полицай би си замълчал и отминал? Съмнявам се.
Мислех, че познавам тези хора, радвах се, че ще прекараме заедно уикенда. Но се разочаровах страшно много. Знаех, че част от тях не са такива, а обикновени млади хора, с които се виждаме в София, приказваме си, спорим, помагаме си. Но изведнъж ги видях в друга светлина. Те искаха да са различни, да са специални, да бъдат някой друг. Не разбирам смисъла на тяхното желание.
Онази нощ стигнах до извода, че комплекси измъчват много млади момичета и момчета. Те искат да излязат от тях, но не знаят как. Посягат към най-лесното – имитацията. Имитираш Асен Блатечки, значи си готин и як. Глупости. Самият Блатечки е вид рекламен балон, продукт на телевизионната индустрия. Гледах го в някакъв музикален клип тия дни, прави се че пее текста на песента. Смешна работа. Има го и на някакви билбордове, и в някаква телевизионна реклама, наврял се в хладилник уж с някакво послание. На такъв ли човек искате да приличате? Та вие сте сто пъти по-готини от него! Оставете ги тях да си живеят техния живот, да си играят на звезди и награди. А ние да си бъдем това, което сме. Това е ценното и е по-ценно, отколкото да си поредното бледо копие на някого.
Не знам дали са виновни родителите ни, дали сами сме си виновни. Дали трябва въобще някой да е виновен. Можем да бъдем забавни и интересни, ако сме себе си и не се предвземаме. Всеки човек е уникален. Това е най-ценното.
Вечерта в Несебър беше просто една отвратителна комплексарска нощ. На другия ден някои не можеха да гледат другите в очите. Срамуваха се. Но и това е нещо. Най-противни ми бяха тези, които и след това продължиха да играят измислената от самите тях роличка. Треторазрядна. Знае със сигурност, че повече няма да им се обадя. Знаех също, че съм права.
Написах всичко това, защото със сигурност и други се измъчват от същите мисли.
Анелия Д., на 19 години
Материал, публикуван в frognews 
