Докато модата през годините се мени и Абба биват заменени от Тейлър Суифт, то има едно нещо, което винаги ще си е същото и това е любовта. Всеки е страдал от несподелена любов, изневяра или раздяла. Всеки сам за себе си си го е изживявал тежко и болезнено, но няма как.
Но докато едно време хората са имали дневници върху, които да си изливат душата или просто са споделяли с близки приятели, сега има Фейсбук.
Хората остават затворени в себе си и споделят тъжни картинки, покъртителни песни, сърцераздирателни текстове и се надяват да бъдат разбрани. Други директно в прав текст споделят статуси от рода на „Трифоне, защо ме остави?! Не мога без теб! Не знаеш как боли!“ или „Гергано, мръсницо, точно с Тодор ли, ма?!“
Шегата настрана, работата е сериозна, защото и броят на самоубийците в страната ни е нараснал и то все повече деца слагат край на живота си, заради нелепи недоразумения. Някои казват, че това е момент на слабост, но напротив, именно смелост се изисква.
Какво трябва да е толкова страшно, толкова фатално, толкова жестоко и болезнено, за да те накара да събереш смелост и да прекратиш младия си тепърва започнал живот?
Сред младите (или по-скоро малките, защото става дума за деца на по 13-15 год.) е нормално да се драматизира излишно върху нещата, това е неизменна част от пубертета. Но се получава и нещо като надпревара „кой е по-нещастен“, на кой му приляга по-добре най-новата песен на Тейлър Суифт? Когато си на 13г. и първата ти любов те зареже е нормално да се чувстваш сякаш е краят на света, но не и краят на живота.
Животът не е пиеса на Шекспир, но все по-често „Ромео и Жулиета“ оживява в действителността, само, че обикновено единият остава жив. Как ли се чувства човек, за когото друг човек си е отнел живота? Как живее след това със себе си? Обвинява ли се? Намира ли покой? Не знам и дълбоко в себе си никога не желая да научавам...
Любовта е истинска, сляпа, безумна и смъртоносна. Тя ни кара да забравяме себе си и да съществуваме само, за да чуваме сърцето на отсрещния как тупти. Любовта както създава семейства, така и ги разрушава. Любовта гради и руши. Нож с все остриета.
Отделете време на половинката си, на жена си, мъжа си, любовницата си дори и им кажете колко много ги обичате, никога не ги наранявайте и ценете живота си. Ценете и любовта. Обичайте се, защото всичко е любов. 
Докато модата през годините се мени и Абба биват заменени от Тейлър Суифт, то има едно нещо, което винаги ще си е същото и това е любовта. Всеки е страдал от несподелена любов, изневяра или раздяла. Всеки сам за себе си си го е изживявал тежко и болезнено, но няма как.
Но докато едно време хората са имали дневници върху, които да си изливат душата или просто са споделяли с близки приятели, сега има Фейсбук.
Хората остават затворени в себе си и споделят тъжни картинки, покъртителни песни, сърцераздирателни текстове и се надяват да бъдат разбрани. Други директно в прав текст споделят статуси от рода на „Трифоне, защо ме остави?! Не мога без теб! Не знаеш как боли!“ или „Гергано, мръсницо, точно с Тодор ли, ма?!“
Шегата настрана, работата е сериозна, защото и броят на самоубийците в страната ни е нараснал и то все повече деца слагат край на живота си, заради нелепи недоразумения. Някои казват, че това е момент на слабост, но напротив, именно смелост се изисква.
Какво трябва да е толкова страшно, толкова фатално, толкова жестоко и болезнено, за да те накара да събереш смелост и да прекратиш младия си тепърва започнал живот?
Сред младите (или по-скоро малките, защото става дума за деца на по 13-15 год.) е нормално да се драматизира излишно върху нещата, това е неизменна част от пубертета. Но се получава и нещо като надпревара „кой е по-нещастен“, на кой му приляга по-добре най-новата песен на Тейлър Суифт? Когато си на 13г. и първата ти любов те зареже е нормално да се чувстваш сякаш е краят на света, но не и краят на живота.
Животът не е пиеса на Шекспир, но все по-често „Ромео и Жулиета“ оживява в действителността, само, че обикновено единият остава жив. Как ли се чувства човек, за когото друг човек си е отнел живота? Как живее след това със себе си? Обвинява ли се? Намира ли покой? Не знам и дълбоко в себе си никога не желая да научавам...
Любовта е истинска, сляпа, безумна и смъртоносна. Тя ни кара да забравяме себе си и да съществуваме само, за да чуваме сърцето на отсрещния как тупти. Любовта както създава семейства, така и ги разрушава. Любовта гради и руши. Нож с все остриета.
Отделете време на половинката си, на жена си, мъжа си, любовницата си дори и им кажете колко много ги обичате, никога не ги наранявайте и ценете живота си. Ценете и любовта. Обичайте се, защото всичко е любов. 
