Този въпрос стана причина за продължителни дискусии между бургаските общински съветници на 45-тото заседание на местния парламент. От опозицията, в лицето на Евгений Мосинов упрекнаха управляващите, че бюджетът за изминалата година не е достатъчно аналитичен и прозрачен. Дадени са конкретни цифри, но липсвала ясна конкретизация около тях.
Като пример юристът Мосинов посочи отчетените 700 хил.лв. оборотен данък, в който е включен приходът от таксиметровите превозвачи. „Около хиляда таксиметрови автомобила го заплащат, това ли е точната цифра на жълтите коли, които работят в града или не, колко от тях са обхванати от този данък и доколко той е съразмерен и справедлив? Това би било ясен пример за анализ в бюджета“, коментира Мосинов. Той засегна и увеличението на квотата от данъчните приходи, които в по-голямата си част са имотни данъци и не било правилно да бъдат отчетено увеличение след като не са били увеличени самите данъци.
„Разтревожени сме от 3,5 млн лева разход на ОП „Спортни имоти“ - това е тревожна цифра, която представлява пари за заплати, а заплатите там не са високи и работят 300 човека. Тази цифра е колкото целия бюджет на една малка община и изниква въпросът не заслужава ли това предприятие да бъде трансформирано в търговско дружество?“, каза още Мосинов.
Той припомни, че идва време, в което общината ще разчита повече на собствени средства и по-малко на европейските фондове и запита как община Бургас защитава своите позиции по отношение на неверифицираните разходи.
В отговор кметът Димитър Николов иронично заяви, че не познава „червена“ община, в която приходите не са от данъци и такси, а например от търговски дейности. Кметът припомни, че вече седма година управляващите органи налагат практиката на финансовите корекции по програмите, които средно са между 5% и 25%.
„До момента, по наш анализ общините дължат около 2% от усвоения ресурс от наложени финансови корекции. За община Бургас е доста под 2%, което е по-добре от останалите общини в страната. В последно време станахме още по прецизни в слабостите и подводните камъни от последните директиви на Европейската комисия и управляващите органи“, каза Николов.
Той припомни времената, в които еврофондовете бяха спрени и това наложило той и сегашният зам.-кмет Руска Бояджиева да обясняват защо Бургас нямало да загуби 25 млн. лева по Оперативната програма за градски транспорт. „Едни медии грънмаха със заглавия, а ние не бяхме получили мотиви за това. След време се оказа че сме прави, заведохме дело, спечелихме го и от ЕК се съобразиха с нашето становище поради недоброто българско законодателство“, добави Николов.
Кметът разкри, че почти няма заведена финансова корекция, която общината да не е обжалвала по съдебен ред, а по-голямата част от делата били спечелени. Дори Бургас бил първенец по нисък процент на изплатени финансови корекции.
В дебатите се включиха и други съветници, като зам.-председателят на съвета Георги Дражев обясни, че е необходимо общината да провежда по-добри политики по усвояване на приходи, различни от данъците и такси, като за пример посочи случващото се с животновъдите в Странджа, която заради умъртвяването на животни е застрашена от обезлюдяване.
В тази връзка се оказа, че община Бургас води политика, различна от типичния пример в останалите крайща на страната, където местните земеделци търсят кмета за пасища, а тук било обратното – администрацията информира всеки поотделно за урегулираните и неурегулираните земеделски терени, като любопитен момент е, че община Бургас разполага с едни от най-малките поземлени ресурси.
