Доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на Вашите въпроси: Какви са особеностите на женския оргазъм?

В рубриката "Здраве" на e-Burgas.com, психотерапевтът доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на въпроси на читатели. Своите питания към него можете да изпращате на zdrave_burgas@abv.bg. Съветите на доцент Бостанджиев ще бъдат публикувани в сайта при запазване на анонимност за хората, обърнали се за помощ към специалиста.

Въпрос: 

„Д-р Бостанджиев,

Искам да попитам нормално ли е да имаш по слаба чувствителност на вагината. Нямам усещания, които да ме докарат до вагинален оргазъм. Била съм с доста партньори, но никога не съм успявала да достигна до такъв оргазъм. Не чувствам такова удоволствие, което да ме накара да достигна до такъв оргазъм. Получавам единствено клиторен оргазъм и то по мой си начин, който показвам на партньорите си, за да успея да свърша. Възбуждам се но никога не мога да свърша докато партньорът ми е в мен.Какъв е проблемът и някога бих ли могла да получа вагинален оргазъм.“

Отговор от Доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м. : 

Здравейте,

Още от началото на миналия век в специализираната литература се водят спорове дали съществуват различни видове оргазъм при жената и кои от тях са „нормални“. 

Първоначално психоаналитичната теория въвежда понятията „клиторен“ и „вагинален“ оргазъм, като ги свързва с различни фази от т.н. „психосексуално развитие“. Зигмунд Фройд определя клиторният оргазъм като незрял, тъй като до него жената достига сама при самозадоволяване, докато вагиналният оргазъм, присъщ на „зрялата сексуалност“,  е възможен основно при сексуален контакт с мъж. Днес неврофизиологичните проучвания показват, че оргазменото преживяване е феномен на мозъка. То се определя главно от индивидуалните преживявания и качеството на междуличностните отношения. Локализацията на периферния стимул е от много по-малко значение и ролята и се свързва с заучени поведенчески реакции. Те са пластични и винаги могат да се променят. В този смисъл при Вас категорично не може да се говори за някаква „слаба чувствителност на вагината“. Интензивността на сетивните ни възприятия пряко зависи от емоционалното ни състояние. Притеснението и тревогата могат не само да намалят сетивността ни, но и да предизвикат неприятни усещания.  

Независимо от тези факти, много хора все още робуват на остарелите разбирания, според които единствено „правилният“ оргазъм е вагиналният. Това създава излишно напрежение. Ако жената не достига до оргазъм по време на сношение, тя се възприеме като  „ненормална“ или „фригидна“. Партньорите на такива жени пък изпадат в паника, че сигурно не правят нещата както трябва, щом не удовлетворяват половинките си. Тревогата от подобни интерпретации може напълно  да компрометира еротичното общуване в двойката. Често зад невъзможността да се достигне до оргазъм при сношение се крият други сексуални проблеми като ускорена еякулация, отсъствието на достатъчна любовна игра или партньорски конфликт. Справянето с тези предизвикателства изисква специфични терапевтични подходи.

Съвременните изследвания показват, че огромната част от момичетата откриват  оргазма при самостоятелна стимулация в областта на клитора и външните полови органи. Обикновено това се случва в пубертета, но и много по-рано. С натрупване на партньорски  еротичен опит част от жените се научават да достигат до оргазъм и по време на сношение. За да се случи това при повечето от тях е необходима едновременна стимулация и в областта на клитора.

Реалното предизвикателство за повечето жени, открили оргазма при самостоятелна клиторна стимулация, е как да интегрират и обогатят това свое преживяване в цялостното еротично взаимодействие със сексуалния партньор. Понякога това се получава само при определени пози, които дават възможност за едновременна стимулация, както на влагалището, така и на клиторната област. В други случаи жената или партньорът е необходимо да стимулира с ръка клитора или други ерогенни зони по време на сношение. Не са малко и жените, които могат да постигат това върхово преживяване единствено при строго специфични обстоятелства или по начини, характерни само за тях. Тези особености не са „патология“.

При наличие на доверие, емоционална близост и приемане на индивидуалната уникалност, партньорите във всяка двойка могат да открият своя неповторим начин за споделяне на удоволствието и близостта при сексуалния контакт. 

Сподели новината:

Коментари