Доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на Вашите въпроси: Каква е възрастта, на която е нормално едно младо момиче да започне полов живот?

В рубриката "Здраве" на e-burgas.com, психотерапевтът доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на въпроси на читатели. Своите питания към него можете да изпращате на zdrave_burgas@abv.bg. Съветите на доцент Бостанджиев ще бъдат публикувани в сайта при запазване на анонимност за хората, обърнали се за помощ към специалиста.

Въпрос: 

Здравейте доцент Бостанджиев, имам към Вас следния въпрос: Каква е възрастта, на която е нормално едно младо момиче да започне полов живот? Имам предвид не само физически, а и емоционално. Питам Ви, защото съм баща на девойка, която е на 16 години. Грижа се за нея сам, след като със съпругата ми се разведохме. И много се притеснявам за момичето ми. Каква литература мога да й препоръчам да чете? Защото смятам, че в училище не се получава достатъчно информация за по темата. А на мен самият ми е трудно да водя с нея разговори на такива теми. Какво ще ме посъветвате?

Доц. д-р Румен БОСТАНДЖИЕВ:  

Здравейте,

Напълно разбирам загрижеността Ви за развитието на Вашата дъщеря. Обикновено когато става дума за първите сексуални контакти на девойките, ние родителите се притесняваме не само от това да не се стигне до нежелана бременност и заразяване с полово преносими инфекции, но и от рисковете за емоционално травмиране при връзка с партньор, който не е достатъчно загрижен и отговорен към преживяванията на партньорката си.

Не бива да подценяваме и друг емоционален момент. Събуждането на младежката сексуалност и първите интимни контакти на децата ни по суров начин ни показват, че онова сладко детенце, които ние обичаме повече от всичко на света, вече е пораснало и е на път да ни напусне, изграждайки връзка със свой партньор. Това усещане, че „губим“ детето си понякога е много болезнено и кара родителите инстинктивно да се противопоставят не само на първите сексуални контакти на децата си, но и на всяка проява на тяхната сексуалност, като израз на това, което ще ги откъсне от тях.

За да намерим смислени опори в ситуацията, която разглеждаме, трябва най-напред да преформулираме въпроса, зададен от Вас.

Възрастта, в която се осъществяват първите сексуални контакти разбира се е от значение, но средно статистическите „норми“ не бива да подменят някои по-съществени въпроси като:

С кого и от какви мотиви се осъществяват първите сексуални контакти?

До каква степен и двамата млади партньори са информирани и отговорни за здравните и емоционалните последици, които поемат в интимната си връзка?

Достатъчно ли са мотивирани и умеят ли на практика партньорите да разпознават и избягват съществуващите рискове, като едновременно с това създават предпоставки връзката им да е взаимно обогатяваща и подкрепяща личностното развитие и на двамата?

Повечето емпирични проучвания върху сексуалната активност на младежите и девойки в европейските страни показват, че първите сексуални контакти днес се случват именно във възрастта, в която е Вашата дъщеря. Да кажем, че това е „нормално“ обаче съвсем не е достатъчно. Много по-важно е Вие да изграждате отношения на доверие и сигурност с дъщеря Ви, при които тя да разчита на Вашето разбиране и компетентна подкрепа във всеки важен момент от личния и живот.

Традиционно родителите приемат, че младите са „лекомислени и безотговорни“, затова гарантирането на тяхната сигурността трябва да става чрез зорко наблюдение и строг контрол. По правило това означава максимално ограничаване на сексуалната им  активност поне докато са ученици. В този официален контекст все още много „педагози“ твърдят, че най-сигурният начин за предпазване от нежелана бременност, заразяване с полово преносими инфекции и сексуално насилие е категоричният отказ от сексуална активност до 18 – 19 години.

Формално погледнато това е точно така, но подобен подход драстично се противопоставя на съществуващата реалност. Освен, че избягването на секса до навършване на пълнолетие няма как реално да се осъществи, подобна амбиция крие други рискове. Внушението, че интимният контакт е източник единствено на рискове и заплахи и трябва на всяка цена да се избягва създава тревожни очаквания, които затрудняват развитието на социалната и емоционална компетентност на подрастващите в областта на междуличностните им отношения. Самоцелното въздържане от интимност блокира придобиват умения за оценка на конкретната междуличностна ситуация, качествата на партньора и неговото отношение, наличието на специфични рискове и начините те да бъдат преодолявани. Така формираните дефицити на комуникативни умения в съчетание с негативното отношение към сексуалността, сексуалните контакти и представителите на другия пол могат да нанесат не по-тежки щети върху пълноценното развитие на подрастващите от „безразборния полов живот“. Практиката показва, че както крайните ограничения и контрол, така и крайния либерализъм са неефективни подходи, ако целта ни е да подпомогнем нашите деца да изграждат партньорска компетентност, която ги прави лично отговорни за собствения им живот и живота на интимните им партньори.

Каква е алтернативата?

Първата стъпка към един по-ефективен родителски подход е да се доверим на способността на вече порасналите ни деца сами да оценят ситуациите, в които попадат и сами да правят отговорни избори, гарантиращи тяхната сигурност и благополучие. Очевидно е, че ние не сме в състояние непрекъснато да ги следим и контролираме, затова пък бихме могли предварително да ги информираме за това, което им предстои и да ги подготвим така, че интимните им контакти да са източник на добра самооценка и вдъхновение, а не на житейски драми и катастрофи.

Още през осемдесетте години педагозите в скандинавските страни осъзнаха този факт и успяха само за десетина години да редуцират с пъти броя на нежеланите тийнейджърски бременности, използвайки позитивното сексуално образование. Вместо плашещи заклинания и забрани, ограничаващи сексуалната активност в ученическа възраст (както повеляваше традицията), те избраха отрано да информират подрастващите за възможностите да се избягва нежеланата бременност и венерическите заболявания посредством използването на презервативи. Много хора по онова време се противопоставиха на този подход с предположението, че запознаването на младите със съвременната контрацепция ще ги разкрепости в сексуално отношение и те ще се отдадат на „разюздан секс“. Случи се обаче точно обратното. В страните с рестриктивно сексуално образование, целящо контрол посредством религиозни и идеологически догми,  броят на нежеланите бременности, аборти и венерически болести продължаваше да расте. За разлика от тях  страните, които заложиха на информираната отговорност успяха много по-ефективно и за кратко време да се преборят с рисковете на „ранния полов живот“, изграждайки отговорно сексуално поведение дори и младежи, започващи сексуалната си активност в по-ранна възраст.

Днес категорично е доказано, че не контролът, заплахите и забраните гарантират сексуалното здраве на младите, а навременната, научно обоснована и системна подготовка, която те могат да придобият в областта на междуличностните отношения и отговорното сексуално поведение.

За да бъдете ефективен, отговорен и компетентен родител Вие трябва да преди всичко за разбирате и подкрепяте Вашата дъщеря. Нашите деца не биха се вслушали в добронамерените ни и разумни доводи, не биха ни споделяли предизвикателствата, пред които са изправени, не биха използвали подкрепата ни, ако ни нямат доверие. Това, което най-драстично руши доверието на децата към нас е собственото ни недоверие към тях. Ако дъщеря Ви сподели, че има близък приятел, с когото е възможно да стигнат и до интимни контакти и това доведе до Вашите забрани и контрол, бъдете сигурни, че тя повече няма да Ви се довери. Много по-ефективно би било да разговаряте с нея за необходимостта при всеки сексуален контакт категорично да се използва презерватив. Някои родители дори предварително снабдяват децата си с това най-сигурно предпазно средство в младежката възраст за да ги улеснят в бъдеще те сами да правят това . Дъщеря Ви трябва да е абсолютно убедена, че при никакви обстоятелства не бива да приема сексуален контакт без използване на презерватив.

По този начин Вие бихте изградили отношения на сигурност и доверие между вас. Така тя би могла да Ви сподели и други много важни от отношенията с нейните приятели, за които Вие може да сте и полезен, оказвайки и добронамерена и зряла подкрепа в емоционален план.

Съзнавам, че тези препоръки звучат твърде максималистично за баща, който живее сам с дъщеря си. Естествено е в подобна ситуация бащата да изпитва чувство на ревност поради това, че някой непознат за него младеж, може да засенчи любовта на любимата му дъщеря към него. Не винаги си даваме сметка за тайното ни желание нашите дъщерите да си останат онези прекрасни „малки принцеси“, които безусловно ще ни обичат повече от всичко на света. Първите любовни увлечения на девойките много често предизвикват бащината ревност и именно тя е най-честата причина за твърде негативното и контролиращо отношение на бащите спрямо личния живот на дъщерите им. Подобна задушаваща развитието на младия човек привързаност към родителя от противоположния пол се развива по-лесно ако родителят е сам и на свой ред се е вкопчил емоционално към порасналото вече дете. В подобна ситуация не рядко се разиграват типични драми, които още повече засилват тандема родите-дете. Притиснато от родителския контрол момичето решава да се противопостави „сляпо“ на бащиния диктат като предприема лекомислени и безотговорни стъпки. След като възникнат предвидимите емоционални травми и други неблагоприятни последици, детето се връща разкаяно при родителя, обвинявайки себе си за своето непокорство. Това засилва още повече властта на бащата и задълбочава заучената безпомощност при детето.

Алтернативата на такива порочни цикли е ясна. Човек няма как да се научи да бъде отговорен ако няма свободата да прави самостоятелни избори и лично да поема отговорността за тях, включително и като се учи от собствените си грешки. Не винаги е лесно родителят да следи безучастно развитието на ситуациите около детето, които според изглеждат рисковани. Изкушението да се намеси силово и превантивно „да защити“ детето си като наложи забрани, е огромно. Ако родителя не съзнава и собствената си ревност в подобни моменти, играта наистина може да загрубее. Така под благовидния предлог, че е загрижен за дъщеря си, бащата неусетно може да се превърне в неин тиранин, който безпощадно прогонва всеки нехранимайко, дръзнал да му я отнеме.

За да не се случва всичко това, родителят следва да е искрено загрижен и съпричастен към преживяванията на детето си. Трябва да уважава неговото лично пространство, което е суверенно право на едно 16 годишно момиче. От тази позиция той може да предоставя необходимата информация и подкрепа, свързана с евентуални отговорни избори, но по никакъв начин не следва еднолично да взема решения от нейно име. Тази стъпка създава заучена безпомощност и дори да е ефективна в конкретната ситуация, в дългосрочен план прави младия човек неспособен да взема отговорни решения за собствения си живот.

Най-трудният момент за родителя на тийнейджър е да балансира контрола и  предоставянето на свобода за самостоятелно действие. Предозираният контрол създава заучена безпомощност, но прекаленият либерализъм излага детето на безсмислени рискове. Балансът между тези две крайности е във взаимното доверие, добронамереност и деликатен усет за границата на личните отговорности, която постепенно се променя с израстването на детето.

Сподели новината:

Коментари