Бориис III Обединител(официално: Негово Величество Борис III Цар на Българите) е цар на България от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война.
Роден е на 30 януари (18 януари стар стил) 1894 г.в Двореца в София. Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II. През Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия; подполковник (1916), генерал-майор (1918) година.
Макар и неохотно, Борис III санкционира преврата от 9 юни 1923 г. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 година, царят инициира фактическото извършване на контрапреврат през януари 1935 г., като възстановява действието на Търновската конституция, но не и забранените след преврата политически партии. Страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от него. Въпреки това се провеждат парламентарни избори и съществува легална правителствена опозиция. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България.
Цар Борис III съдейства с посредническа роля за подписването на Мюнхенското споразумение от 1938 г., съгласно което Западните сили се съгласяват Германия да получи населената с етнически немци Судетска област (Судетенланд) от Чехословакия в замяна на „вечен мир“. Това на практика развързва ръцете на Хитлер за по-нататъшни завоевания.
След началото на Втората световна война Борис III насочва България към сътрудничество с Оста Рим-Берлин-Токио, с цел ревизия на несправедливия Ньойския мирен договор. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г. През 1940 царят подписва Закона за защита на нацията, който лишава евреите от повечето граждански права и по същество представлява копие на Нюрнбергските закони на нацистка Германия. Борис III отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба, които биха поставили страната в зависимо положение. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт, като обаче ловко използват пакта Рибентроп-Молотов, за да получат одобрението на СССР за това.
През март-април 1941 германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната населените предимно с етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Цар Борис III е наричан Цар Обединител.
През 1943 г. след натиск от страна на Германия българските власти се съгласяват да депортират евреите от новите територии, както и част от евреите от старите територии на страната. Първоначално българското правителство, контролирано от Борис, използва швейцарски дипломатически канали, за да избегне исканите от нацистите депортации с влакове за Полша, сондирайки Великобритания за евентуални депортации с кораби в контролираната от нея Палестина. Това предложение е отклонено от Антъни Идън, външен министър на Великобритания. След провала на този дипломатически опит първата част от нацисткия план за депортации е осъществена със съдействието на българската администрация, но втората се осуетява поради активното противодействие от страна на група народни представители, водени от под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, ръководството на Българската православна църква, видни интелектуалци, опозиционери и др. Борис умело използва този протест, за да отклони германския натиск, който след разгрома при Сталинград постепенно отслабва.
Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване в 16:20 следобяд на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Официалното лекарско заключение е инфаркт. Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер или от британските специални служби, но доказателства за това така и не са намерени. След петдневно поклонениев катедралата „Св. Александър Невски“, на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква.
Наследява го на престола невръстният му син цар Симеон II.
През 1946 г., по нареждане на комунистическите управници, останките му са ексхумирани и осквернени (Лев Главничев ръководи) и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. През 1949 г. този параклис е взривен и заравнен по заповед на Георги Димитрв и Васил Коларов.
В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис: На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония.
След 10 ноември 1989 г. парламентарна комисия ръководи издирването на тленните останки на царя, но е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на двореца „Врана“. То е препогребано на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир през 1993 г.
По повод на 70-годишнината от смъртта на Борис III, за първи път след Деветосептемврийският преврат от 1944 г. военен караул ще застане на гроба на монарха на 31 август 2013 г. Българският патриарх и софийски митрополит Неофит заедно със синодалните митрополити ще извърши две тържествени богослужения. През 1930 г. Борис се жени тържествено в Асизи за италианската принцеса Джована Савойска, която става българска царица под името Йоанна.
Раждат им се 2 деца: княгиня Мария Луиза (р. 13 януари 1933) и княз Симеон Търновски (р. 17 юни 1937), цар Симеон II от 28 август 1943 г.
Материли и снимка: bg.wikipedia 
Бориис III Обединител(официално: Негово Величество Борис III Цар на Българите) е цар на България от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война.
Роден е на 30 януари (18 януари стар стил) 1894 г.в Двореца в София. Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II. През Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия; подполковник (1916), генерал-майор (1918) година.
Макар и неохотно, Борис III санкционира преврата от 9 юни 1923 г. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 година, царят инициира фактическото извършване на контрапреврат през януари 1935 г., като възстановява действието на Търновската конституция, но не и забранените след преврата политически партии. Страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от него. Въпреки това се провеждат парламентарни избори и съществува легална правителствена опозиция. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България.
Цар Борис III съдейства с посредническа роля за подписването на Мюнхенското споразумение от 1938 г., съгласно което Западните сили се съгласяват Германия да получи населената с етнически немци Судетска област (Судетенланд) от Чехословакия в замяна на „вечен мир“. Това на практика развързва ръцете на Хитлер за по-нататъшни завоевания.
След началото на Втората световна война Борис III насочва България към сътрудничество с Оста Рим-Берлин-Токио, с цел ревизия на несправедливия Ньойския мирен договор. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г. През 1940 царят подписва Закона за защита на нацията, който лишава евреите от повечето граждански права и по същество представлява копие на Нюрнбергските закони на нацистка Германия. Борис III отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба, които биха поставили страната в зависимо положение. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт, като обаче ловко използват пакта Рибентроп-Молотов, за да получат одобрението на СССР за това.
През март-април 1941 германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната населените предимно с етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Цар Борис III е наричан Цар Обединител.
През 1943 г. след натиск от страна на Германия българските власти се съгласяват да депортират евреите от новите територии, както и част от евреите от старите територии на страната. Първоначално българското правителство, контролирано от Борис, използва швейцарски дипломатически канали, за да избегне исканите от нацистите депортации с влакове за Полша, сондирайки Великобритания за евентуални депортации с кораби в контролираната от нея Палестина. Това предложение е отклонено от Антъни Идън, външен министър на Великобритания. След провала на този дипломатически опит първата част от нацисткия план за депортации е осъществена със съдействието на българската администрация, но втората се осуетява поради активното противодействие от страна на група народни представители, водени от под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, ръководството на Българската православна църква, видни интелектуалци, опозиционери и др. Борис умело използва този протест, за да отклони германския натиск, който след разгрома при Сталинград постепенно отслабва.
Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване в 16:20 следобяд на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Официалното лекарско заключение е инфаркт. Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер или от британските специални служби, но доказателства за това така и не са намерени. След петдневно поклонениев катедралата „Св. Александър Невски“, на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква.
Наследява го на престола невръстният му син цар Симеон II.
През 1946 г., по нареждане на комунистическите управници, останките му са ексхумирани и осквернени (Лев Главничев ръководи) и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. През 1949 г. този параклис е взривен и заравнен по заповед на Георги Димитрв и Васил Коларов.
В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис: На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония.
След 10 ноември 1989 г. парламентарна комисия ръководи издирването на тленните останки на царя, но е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на двореца „Врана“. То е препогребано на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир през 1993 г.
По повод на 70-годишнината от смъртта на Борис III, за първи път след Деветосептемврийският преврат от 1944 г. военен караул ще застане на гроба на монарха на 31 август 2013 г. Българският патриарх и софийски митрополит Неофит заедно със синодалните митрополити ще извърши две тържествени богослужения. През 1930 г. Борис се жени тържествено в Асизи за италианската принцеса Джована Савойска, която става българска царица под името Йоанна.
Раждат им се 2 деца: княгиня Мария Луиза (р. 13 януари 1933) и княз Симеон Търновски (р. 17 юни 1937), цар Симеон II от 28 август 1943 г.
Материли и снимка: bg.wikipedia 
