Гледам как Бойко излиза от прокуратурата - притеснен, ядосан, сърдит, намусен. Ако имаше коса, щеше да е полепнала върху мокрото му чело.
Сравнявам го с това как изглеждаше точно преди четири години - спокоен, непукист. Признаваше си, при това без да го карат, че за него умни могат да са само грозните жени (!), че не се е грижил изобщо за децата си (!!), че гледа така да нареди нещата си, че само на него да му е добре (!!!).
Няма как да не отбележим, че днешното му поведение противоречи на тогавашните му думи, че не е способен да изпитва страдание.
О, да, способен е - и му личи, че страда.
Можем да излекуваме страданието на Бойко Борисов само с едно лекарство: да гласуваме на 12-и!
Бойко се опита да омаловажи разпита в прокуратурата, наричайки го презрително "разговор".
Може и да е прав - ние не сме присъствали, нали? Може би прокурорите са се държали страхливо и деликатно са му предлагали кафе и бонбони. Може дори да са разтърквали ушите му - така, както той го е правил с Тодор Живков.
Няма как да го разберем.
Всъщност - не, има! Ще си проличи от това какви ще са следващите действия на прокуратурата. Вярно е, че и там са хора и нищо човешко не им е чуждо, но е вярно и това, че те - повече от всеки друг - знаят, че престъпленията подлежат на наказание.
Дали ще има наказание за нашите разбойници - не знам. Дали Цветанов ще понесе отговорността за това, че нарече невинните - престъпници, също не знам.
Но знам, че всички ние можем да ги накажем още на 12-и май, когато гласуваме за всеки друг, освен за № 15.
Ако имате три минути и още не сте гледали клипа от 5-и юли 2009 г., погледайте го. Споделете го. Ако сте решили да гласувате за него, помислете пак - може би в неговите собствени думи ще намерите достатъчно аргументи, за да се разколебаете. Не ви карам да ходите и да гласувате за някоя конкретна партия (макар че има само няколко, които са нормални), но поне не гласувайте за ненормалните.
Вени Марковски 
Гледам как Бойко излиза от прокуратурата - притеснен, ядосан, сърдит, намусен. Ако имаше коса, щеше да е полепнала върху мокрото му чело.
Сравнявам го с това как изглеждаше точно преди четири години - спокоен, непукист. Признаваше си, при това без да го карат, че за него умни могат да са само грозните жени (!), че не се е грижил изобщо за децата си (!!), че гледа така да нареди нещата си, че само на него да му е добре (!!!).
Няма как да не отбележим, че днешното му поведение противоречи на тогавашните му думи, че не е способен да изпитва страдание.
О, да, способен е - и му личи, че страда.
Можем да излекуваме страданието на Бойко Борисов само с едно лекарство: да гласуваме на 12-и!
Бойко се опита да омаловажи разпита в прокуратурата, наричайки го презрително "разговор".
Може и да е прав - ние не сме присъствали, нали? Може би прокурорите са се държали страхливо и деликатно са му предлагали кафе и бонбони. Може дори да са разтърквали ушите му - така, както той го е правил с Тодор Живков.
Няма как да го разберем.
Всъщност - не, има! Ще си проличи от това какви ще са следващите действия на прокуратурата. Вярно е, че и там са хора и нищо човешко не им е чуждо, но е вярно и това, че те - повече от всеки друг - знаят, че престъпленията подлежат на наказание.
Дали ще има наказание за нашите разбойници - не знам. Дали Цветанов ще понесе отговорността за това, че нарече невинните - престъпници, също не знам.
Но знам, че всички ние можем да ги накажем още на 12-и май, когато гласуваме за всеки друг, освен за № 15.
Ако имате три минути и още не сте гледали клипа от 5-и юли 2009 г., погледайте го. Споделете го. Ако сте решили да гласувате за него, помислете пак - може би в неговите собствени думи ще намерите достатъчно аргументи, за да се разколебаете. Не ви карам да ходите и да гласувате за някоя конкретна партия (макар че има само няколко, които са нормални), но поне не гласувайте за ненормалните.
Вени Марковски 
