Д-р Волкан Турунч: Оставам свързан с пациентите си за винаги

д-р Волкан Турунч , Снимка Татяна БАЙКУШЕВА

Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА

Видният специалист по трансплантационна и лапароскопска хирургия д-р Волкан Турунч от болница Медикал Парк в Истанбул, Република Турция, беше в Бургас, за да консултира пациенти в Медицински център Прайм Клиник. Той извърши консултациите съвместно със специалистката-нефролог от своя екип в Медикал Парк д-р Бахтишен Гювен, една от най-изявените турски лекарки в областта на диагностиката, консервативното лечение и превенцията на бъбречни заболявания и с Разие Неждет, международен специалист и координатор за пациенти от България.

Специално за e-Burgas.com д-р Турунч разказа какъв е пътя, който е нужно да измине един пациент с бъбречна недостатъчност, за да получи възможност за втори шанс чрез извършване на трансплантация.

- Д-р Турунч, кога се налага на един пациент да бъде извършена бъбречна трансплантация?

-Когато пациентът развие бъбречна недостатъчност и се стигне до състоянието, при което функционирането на болния бъбрек падне под определен процент от нормалното функциониране на здрав орган. Тогава за нас пациентът е кандидат за трансплантация. Желателно е тя да се направи преди да се стигне до хемодилаиза или в първите години на хемодиализата.

- Защо е по-добре операцията да се извърши в този ранен стадий?

- Последните проучванията показват, че колкото е по-къс е периода на хемодилизата, толкова успеваемостта на бъбречната трансплантация е по-висока. Има едно погрешно схващане сред хората-някои от тях вярват, че задължително трябва да се мине за известно време през хемодилаиза и едва след това да се направи трансплантация. Но това не е така. Хубаво е тя да се извърши преди да се започне с хемодиализата. Има пациенти, при които е нужно да се направи задължителна хемодиализа в рамките на около шест месеца и тогава да се пристъпи към трансплантация. Но това се налага при една определена група пациенти с рядко срещани заболявания.

- Какви са болестите и състоянията, които най-често водят до увреждане на бъбреците и до необходимост от извършване на трансплантация?

- При възрастните най-често причина са хипертонията и диабета. В детска възраст това най-често са вродени анатомични аномалии.

- По Ваши наблюдения колко дълго един човек с бъбречна недостатъчност може да бъде на хемодиализа, която да замени функцията на бъбреците?

- Един пациент може да живее и десет и двадесет години на диализа. Но много зависи каква диализа се прави. Ако тя е много успешна и много коректна, пациентът живее много дълго. Граница не може да се постави. Защото е много индивидуално. Зависи от това дали пациентът има някакво друго заболяване-например сърдечна недостатъчност или е прекарал инсулт. За съжаление има пациенти, които живеят само една или две години на диализа.

-Каква е възрастта на Вашите пациенти?    

- Можем да направим трансплантация на пациент в абсолютно всяка възрастова група. От дете до възрастен. До скоро се считаше, че на пациент на възраст над 65 години не може да се направи трансплантация на бъбрек. Оказва се, че това не е така. Но е важно какво е състоянието на пациента. Ако той е в добро общо състояние и то позволява трансплантация, тя може да се извърши. Така че ограничения за възрастта няма.

- По какъв начин законодателството в Република Турция разрешава проблемите, свързани с трансплантирането на органи в болниците в страната?

- В Турция бъбречна трансплантация е възможна с помощта на органи на роднина до четвърта степен, който е и донор. Ако пациентът е семеен, донор може да бъде роднина до четвърта степен от страна на съпрузите в семейството. Ако трансплантацията е извън роднинска, кандидатите се явяват на етична комисия. Изготвя се специална документация, чрез която да се удостовери, че пациента и потенциалния донор се познават отдавна, че са наистина много близки и едва тогава би могло да се стигне до решение. Етичната комисия се свиква обикновено два пъти в месеца на точно определени дати. Така е в съответствие с турското законодателство.

- Какво се случва с донорите? Как продължава техният живот, след като са пожертвали част от себе си, за да помогнат на близък човек?

- При донора няма негативни влияния от това, че се дава бъбрек. Органът се взима чрез лапароскопски метод. Предимство при неговото прилагане е, че той е свързан със значително по-малък травматизъм, няма я силната болка, която се явява при отворения разрез и опасността от инфекции. Освен това болничният престой е сведен до минимум. При донора се правят специални изследвания. Първо търсим дали той има някакъв здравословен проблем. Защото преди всичко не трябва да вредим на пациента. Нужно е да установим как функционират бъбреците му. Те трябва да работят еднакво. Трябва да сме сигурни, че донорът може да живее с един бъбрек, който да поеме функциите на втория и човекът да живее нормално.

-През какви фази преминава пациента, за да се стигне до успешен резултат в интервенцията и какво следва после?

-Най-важното нещо е предоперативната подготовка на пациента преди трансплантация и следенето на неговото състояние след извършване на интервенцията. Задължително е провеждането на специална терапия с имуносупресивни медикаменти. За нас като опитни хирурзи самата операция не е проблем. Но е много важно проследяването на състоянието на пациента след операцията. Ако не бъде извършвана имуносупресивна терапия, няма как да задържим трансплантирания орган в тялото на реципиента. Това е причина да се налага прием на някои лекарства до живот.

-През какъв период от време е нужно да се правят контролни прегледи след трансплантация?

-Най-често първия месец след трансплантация турските пациенти се явяват на контролни прегледи и изследвания през десет дни. Следващите три месеца през петнадесет дни, а после през месец. За чужденстранните пациенти обаче се оказва трудно спазването на такъв график. Ето защо още преди трансплантация те трябва да имат нефролог в своята страна, който да следи за състоянието им. И е хубаво ние да сме в контакт с този специалист. Обикновено така процедираме. Съвременните методи за комуникация позволяват лекарите от двете страни да бъдат в контакт и да обменят информация непрекъснато. И както вече казах, хирургията е по-лесната за нас част от работата. Винаги преди да направим трансплантация обсъждаме това с пациента-как да намери нефролог, който да следи състоянието му. Тъй като имуносупресивните медикаменти имат и определени странични ефекти. Всичко това се обсъжда предварително. Може лекари, които имат желание, да си сътрудничат с нас, да дойдат и да специализират при нас за известно време.

 - Какво изпитва лекарят, след като е помогнал на някого да получи втори шанс за живот?

- Много ме радва когато имаме благодарността на нашите пациенти и в Турция. Но друго е усещането, когато посетим наши пациенти в тяхната родна страна. Радваме се на много топло посрещане. Може би за това още по-силно усещам благодарността от чуждестранните пациенти. Сега например, при посещението си в България, се срещнах с мой пациент и бях много щастлив от това. Когато си дал чувство на доверие на пациента си, дори да не знаеш неговия език и той е в друга държава, ако се е осъществила тази връзка на доверие, това е още по-драго за мен. И наистина много ме радва. Защото той ми се е доверил не само за себе си, а и относно неговия близък човек. Аз поддържам връзка с моите пациенти. И може да се каже, че оставам свързан с тях завинаги.     

Сподели новината:

Коментари