Д-р Борислав Борисов : Смъртността от инфаркт в Болница „Тракия“ е два пъти по-ниска от средната за страната

При правилно лечение на инфаркта, може да се стигне до пълно оздравяване!

Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА

Д-р Борислав Борисов е завършил медицина в Пловдив през 1985 година. Веднага след това започва работа като общопрактикуващ лекар. После постъпва в Окръжна болница в Стара Загора и пет години е асистент по „Вътрешни болести“. Заради желанието си да специализира в областта на кардиологията, се прехвърля в сектор „Интензивна кардиология“. От 2006 година започва да работи в болница „Токуда“ в столицата и е от лекарите, сформирали кардиологичното отделение там. Остава в "Токуда" за пет години, а после практикува в „Инвазивна кардиология“ на Университетска болница „Свети Георги“ в София. От 2012 се установява отново в Стара Загора. Сега е ръководител на екипа в Кардиологичното отделение с инвазивен сектор в МБАЛ „Тракия“, Стара Загора.

- Д-р Борисов, какви са инвазивните процедури, които Вие и екипа Ви извършвате най-често?

- Основната група инвазивни процедури са тези, които се правят на съдовете на сърцето. Изключително важни са процедурите, които се правят при миокарден инфаркт. С въвеждането им успяхме да свалим смъртността при това състояние многократно. Аз познавам времената, когато инфарктите се лекуваха само с медикаменти. От порядъка на 18-20% беше болничната смъртност тогава. После, с въвеждането на фибринолизата, смъртността спадна на около 10%. Сега за България тя е около 5%. Това се дължи основно на развитието на инвазивната кардиология. В този смисъл аз категорично не съм съгласен с твърденията, че се наливали много пари за здравеопазване. И те едва ли не се разпилявали, нямало ефект от това. Тези твърдения в никакъв случай не са верни. По данни на „Евростат“ за България, смъртността от миокарден инфаркт у нас е равна на тази в Чехия. Което е изключително постижение, като се има предвид какви са условията за финансиране в системите тук и там.

- Какво показва в тази насока статистиката за МБАЛ „Тракия“, Стара Загора“?

- За Болница „Тракия“ мога да кажа, че при нас смъртността е два пъти по-ниска от тази за страната. Тя е еквивалентна с процентите, отчетени за Германия и за Белгия, например - страни, които са еталон за съвременно здравеопазване.

- Какви други инвазивни процедури се извършват в Болница „Тракия“?

- При нас се правят и процедури на периферни съдове. Това са основно съдове на краката, съдове на бъбреците, на реналните артерии, на артерии, които кръвоснабдяват мозъка -  интернационалните процедури, при които се прави разширение на съдовете с балон, със стент. Имаме и едно направление, където се прилага не отпушване на съдовете, а запушване (емболизация) - там, където има необходимост това да бъде направено. Това, което дава много добри резултати, касае пациенти, при които не може да бъде постигнат контрол на високото кръвно налягане чрез медикаменти. При тях се прави ефективна инвазивна процедура, която се нарича ренална денервация.

- При лечението на какви заболявания се използва методиката, свързана със запушване на кръвоносни съдове?

- Този метод се използва например при лечение на миома на матката. Можем да направим така, че да запушим съдовете, които хранят миомата. И тя да не е вече симптоматична, да няма кървене, да не бъдат притискани коремните органи. Подобна методика прилагаме и при пациенти с увеличение на простатната жлеза, които не желаят да бъдат оперирани или са с висок риск за извършване на операция. Ние можем да запушим артериите, които хранят простатата. По този начин изчезва цялата симптоматика, свързана с увеличаването на простатната жлеза. Имаме четирима пациенти, които са били с поставен постоянен уретрален катетър и са го премахнали благодарение на това лечение. И дори са спрели приема на медикаменти.

- Може ли човек сам да разбере, че е получил инфаркт? Какво е основното, което усеща и какво е правилно да направят той и близките му, ако имат съмнение, че става дума за животозастрашаващо състояние?

- Когато става дума за инфаркт, основно усещане е гръдната болка. При едно много тежко състояние, каквото е разкъсването на аортата, също има такава симптоматика. Когато има такава болка, особено ако тя е съпроводена с гадене, повръщане, изпотяване, по най-бързия начин трябва да се търси спешно медицинско заведение. Където да може да се направят изследвания, кардиограма. И да се установи дали става дума за инфаркт или за друго състояние. Времето е решаващо. Колкото по-бързо се осъществи намеса, толкова по-добър е резултата от лечението.

- Ако се потърси помощ навреме и лечението е правилно, какви резултати могат да бъдат очаквани и какво е качеството на живот на пациентите?

- Случилото се би могло да остане за пациента почти без никакви последствия. Инфарктът е състояние, което преди често водеше до инвалидизация. А сега, в рамките на около три дни, при правилно лечение, може да се стигне до пълно оздравяване.

През 90-те години след прекаран инфаркт болничното лечение продължаваше около три седмици.  А сега хората много по-бързо се възстановяват и могат да се завърнат към обичайните си занимания. Дори при много възрастни пациенти ползата от лечението е много голяма и дава желаните резултати. Защото и рискът при тях е по-голям, обикновено поради наличието на  съпътстващи заболявания.

- По какъв начин могат да бъдат транспортирани хората с инфаркт до болнично заведение? Задължително ли е това да стане с линейка или могат да бъдат превозени от своите близки с обикновен автомобил?

-  Пациентите могат да бъдат транспортирани от своите близки с обикновен автомобил. Основното, което в случая е от най-голямо значение, е факторът време. Докато се чака спешната помощ, може да бъде загубено ценно време, което да бъде оползотворено в полза на пациента. Времето за реакция определя обема на поражения, които ще има по сърцето при евентуален инфаркт.

Но е важно да кажем, че движенията на пациента трябва да бъдат ограничени. Т.е., ако има начин той да бъде изнесен на ръце например до транспортното средство, е добре. По време на транспорта не е задължително човекът да е легнал. Може и да е седнал.

Има и един друг момент. Дори на място да сме повикали линейка и екипът да е дошъл много бързо, медиците нямат чак толкова големи възможности за въздействие в една обикновена обстановка. Все пак един лекар с една лекарска чанта най-много да направи кардиограма. Няма как да се направят нито на лабораторни изследвания, нито има възможност за продължително мониторно наблюдение. Така че по-добре е пациентът бързо да бъде транспортиран до спешен център или болница.

- Какво е времето, в което трябва да се действа?

- В идеалния случай, ако пациентът бъде транспортиран в рамките на тридесет минути, е много добре. Горна граница за времето няма. Но при всички случаи е по-добре пациентът да е в болнично заведение, отколкото да е у дома си. За оставен в дома си пациент с миокарден инфаркт смъртността е над петдесет процента. Т.е., всеки втори рискува да не оцелее, ако е останал в дома си след прекаран инфаркт.

- Какви възможности има за пациентите на Болница „Тракия“ по отношение на използването на кардиостимулацията като метод за лечение?

- Използваме целия спектър от възможности. Като се започне от използването на обикновените кардиостимулатори, премине се през устройствата, които могат да контролират опасните за сърцето аритмии - кардовертер дефибрилаторите и устройствата, които могат да засилят сърдечната функция и подпомагат пациенти, които са със сърдечна недостатъчност. Целият този спектър го имаме при нас. За времето, откакто болницата е създадена, тук са имплантирани над 1000 на брой такива устройства.

Напоследък има и още една възможност. При пациенти, които имат неясни припадъци, особено ако те са по-възрастни, можем да поставяме устройства, които да наблюдават сърдечният ритъм непрекъснато. И в продължение на години можем да следим състоянието на пациента. В над осемдесет процента от случаите се разбира какви са причините за припадъците и може да се предприеме адекватно лечение. Защото много често припадъците водят до тежки травми.

Ще спомена и за методиките, прилагани за окончателно излекуване на някои видове аритмии чрез възможностите на електрофизиологията. Чрез определени видове терапия колегите екелтрофизиолози успяват да елиминират нуждата от прием на медикаменти при наличие на някои аритмии.

- Покрива ли Здравната каса лечението на Вашите пациенти?

- Здравната каса покрива лечението на нашите пациенти, разбира се, ако те са здравно осигурени. Но дори и да не са здравноосигурени, ако са постъпили при нас, ние намираме начини да ги лекуваме без да се налага да доплащат. Има много редки случаи, когато е необходимо да се доплати. Това става най-често когато при наличие на аритмия е нужно да се постави кардовертер дефибрилатор. Но аз се надявам, че с подписване на следващите рамкови договори и в тези случаи няма да се налага де се доплаща. Доплащане се налага и когато е нужно да се приложи някакъв много скъп медикамент. Но се надяваме, че и този проблем ще бъде разрешен.

- Какво очаквате да се развие в областта на инвазивната кардиология в бъдеще?

- Това, което го има вече и в България, е поставянето на клапи без оперативно лечение, чрез инвазивни методи. Другото, за което се говори от много време и се надяваме скоро да се развие и методите да станат все по-добри, е регенеративната или възстановителна кардиология. В основата на тези методи е използването на така наречените стволови клетки и възможностите те да се развият там, където е загубена мускулна маса след прекаран инфаркт например. Чрез развитието на тези технологии би могло да се достигне до пълно възстановяване на сърдечния мускул. Това би било изключително постижение. Може би в близките 5-6 години ще има възможност да се прави успешно.

- Работи ли се и в България в тази насока?

- Не, защото това е свързано с много големи инвестиции. Виждате, че в България дори и на Българска академия на науките не се предоставя достатъчен бюджет, който да позволи развитие на някаква фундаментална наука. Но по света се работи и има места, където се развиват тези методи.

- Какви са възможностите за лечение на инсулт в Кардиологичното отделение с инвазивен сектор в МБАЛ „Тракия“, Стара Загора и какво е времето, в което пациентите е нужно да стигнат до Вас, за да се постигне добър резултат?

- Когато се реагира в рамките на до 6 часа при състояние на инсулт, се постигат много добри резултати. Имаме лекувани интернационално инсулти. Но факторът време в случая отново е изключително важен, както при инфаркта. Ако прагът от шест часа се прескочи, резултатите не са така благоприятни. Въпреки че има методики, които позволяват дори и след дванадесетия част да се приложи лечение.

Най-тежкия проблем след преживяване на инсулт е инвалидизацията. За да сведем до минимум пораженията, нужно е да се реагира максимално бързо.

- Може ли един пациент сам да разбере, че е получил инсулт и каква е най-силно изразената симптоматика при това състояние?

- Схващането на крайниците - ляв крак и лява ръка или десен крак и дясна ръка в комбинация със смущения в говора са сигурни признаци за състояние на инсулт. В 99% от случаите е сигурно, че при наличието на тази симптоматика пациентът е с инсулт.

Сподели новината:

Коментари