Д-р Анелия Ботева: Шумът в ушите не е симптом за пренебрегване!

Появата на постоянен или периодичен шум едностранно или двустранно в ушите, т.нар. тинитус, може да се дължи както на съвсем безобидни причини (като задържан церумен - ушна кал, във външния слухов проход, някои физиологични - не свъзани с патология шумови ефекти), така и на сериозни възпалителни процеси, засягащи структурите на средното и вътрешното ухо, където е поместена периферната част на слуховия и вестибуларния анализатор. В някои случаи този дискомфорт е първа проява на туморни процеси, ендокринни заолявания, проблеми на сърдечно-съдовата система, травми или промени в областта на главата и шията и др. Затова появата му не трябва да бъде пренебрегвана и да се чака шумът да изчезне от самосебе си, казва д-р Анелия Ботева, УНГ специалист от Болница „Тракия" , Стара Загора. 
Обикновено, когато наличния в ушите шум се съчетава с болка или отделяне на секрет, това е по-сигурен стимул за пациентите да потърсят помощ. Разбира се, нормално е пациентът първо да се консултира с личния си лекар. Една от най-баналните причини може да се окаже натрупана ушна кал, която успешно се отстранява в амбулаторни условия. За всеки, персистиращ в проявите си, тинитус е необходимо да се потърси мнението на УНГ - специалист. Щателната анамнеза, при която ще се изясни характерът на шума (субективност - дали се усеща единствено от пациента или може да бъде регистриран и от околните, интензивност, променливост, честотна характеристика, моменти на проявление, импулсност), съчетаност с други оплаквания (понякога пренебрегвани от самия пациент) е от голямо значение, за да се насочим към правилното провеждане на диагностичния и лечебния порцес. 
Много често оплакването може да се комбинира и с отслабване на слуха и световъртеж, както заради пространствената близост, особено в началните отдели на слуховия и вестибуларния анализатор - периферните им структури са разположени във вътрешното ухо, така и заради споделената им зависимост от добрата микроциркулация, казва д-р Ботева. Затова понякога хората със шум в ушите усещат нестабилност и дезориентация.
Една „обикновена" хрема или болки в гърлото биха могли да влошат провеждането на звука от външното през средното ухо, за чието комфортно функциониране се грижи Евстахиевата тръба, чрез регулярното изравняване на въздушното налягане и дрениране на секрецията от тъпанчевата кухина. Така се затруднява нормалната стимулация на рецепторните клетки във вътрешното ухо. Друг момент е, че при такова принудително вакуумно фиксиране на костиците в средното ухо и на самата тъпанчева мембрана тя получава формата на фуния. Това пречупва неправилно околните звуци и пациентът ги чува като неприятен шум, без да има някакво сериозно заболяване на ухото. Състоянието отшумява с нормализиране на налягането от двете страни на тъпанчето, след правилно проведено лечение.
Вирусните инфекции могат и по токсичен път да увредят фините нервни структури на слуховия анализатор. Същото може да се причини и от т.нар. ототоксични медикаменти (групата на аминогликозидните антибиотици например). Причина за шума в ушите могат да бъдат и турболенции, предизвикани от високо кръвно налягане. Такива могат да възникнат и при патология на сънната артерия или големите венозни съдове в областта (като атеросклероза, аневризми).
Остеохондроза (т. нар. ошипяване) може също да е причина, която да предизвика шум в ушите. В този случай се намесват невролозите, които най-добре установяват дали е намален потокът в каротидните артерии чрез доплерова сонография. Аудиометричното изследване допълнително може да покаже дали левият или десният слухов анализатор не страда от липса на достатъчно кислород и това да е причината за шума в ушите. 
Много често страданието е свързано с излгането на стрес, предимно психически, тревожни, депресивни състояния. При тумори, особено ангажиращи слухово-вестибуларния черепно-мозъчен нерв или съдове, свъразни с отделите на ухото или съседни структури, също може да има проявен шум с пулсиращ характер.
След добре снетата анамнеза, естествено следва рутинен оториноларингологичен преглед. Последващите камертонално, аудиометрично, тимпанометрично изследвания имат за цел да довършат първоначалната картина за реалното състояние на оплакващият се от шум в ушите, пациент. Те дават допълнителна ориентация за степента и характера на насъпилите увреждания, засегнат ли е и доколо невросензорният апарат.
Болница „Тракия" разполага с модерно оборудван аудиометричен кабинет с аудиометър, импедансметър, тимпанометър, BERA (изследване на Стволови слухови потенциали - безценен при установяване вродена или придобита глухота от най-ранна детска възраст), даващи възможност изключително точно изследване на слуха. Тази апаратура е важен помощник в диагностицирането на проблемите с ушите и при съвсем малките деца, от които не винаги могат да опишат опалкванията си (не че и зрял човек не може да изпита затруднение в това!). Аудиометрията може да изключи или посочи проблем в средното или външнто ухо. Веднъж годишно такова изследване трябва да си правят и хората, които работят в шумна среда. Ако до час след приключване на работа шумът в ушите им не изчезва, те непременно трябва да потърсят лекарска помощ, казва д-р Ботева. 
За окончателно разкриване етиологията на оплакването понякога е необходимо и образно изследване - компютърна томография, ангиография, доплерсонография, ЯМР. 
Дали се лекува този проблем? Разбира се, има достатъчно методи, в съответствие с причините. За съжаление не всеки вид шум в ушите може да се повлияе от прилаганото лечение. Навремеността на установяване на реалния проблем и прецизно приложеното лечение е минималното, което може да се осигури на потърсилия помощ пациент. Затова при появата на шум в ушите е задължително пациентите да потърсят лекарска помощ, съветва д-р Ботева.

Сподели новината:

Коментари