В интернет пространството едно писмо на момче с увреждания трогна много хора. Публикуваме част от неговите размисли -празник ли е 3-ти декември и как обществото ни приема такива хора...изобщо толерантно ли е обществото към хората с увреждания...
До преди няколко години официално трети декември беше не Ден на хората с увреждания, а Ден на Инвалидите. И до днес много хора предпочитат тази по-кратка и удобна форма. А кои са инвалидите, питам? Думата "Инвалид" има значение на "невалиден", ненужен, излишен, дори безпомощен, прокажен, белязан. Това е една роля, която самото общество им е отредила. Тези хора получават "инвалидни" пенсии, движат се с "инвалидни" колички, представлявани са "макар и формално" от Съюза на инвалидите и посещават "клуба на инвалида". И тук отваряме една скоба: Клубът на пенсионера и този на инвалида се помещават обикновено на едно и също място. Това недвусмислено говори, че "инвалида" се възприема и като пенсионера - той е безработен, живее на гърба на близките си "в случай, че сред тях има такива в истинския смисъл на думата", получава мизерна пенсия, половината от която му се разпределя в аптеките "в по-добрия случай в санаториумите", оплаква се от несретата си, живее изолирано в своето населено място и общува основно със себеподобни. Е, ако това е стереотипа за "инвалида", то аз не искам да ми "честитят" този ден като личен,а още по-малко да го наричат празник. Активният човек с увреждания... 
В интернет пространството едно писмо на момче с увреждания трогна много хора. Публикуваме част от неговите размисли -празник ли е 3-ти декември и как обществото ни приема такива хора...изобщо толерантно ли е обществото към хората с увреждания...
До преди няколко години официално трети декември беше не Ден на хората с увреждания, а Ден на Инвалидите. И до днес много хора предпочитат тази по-кратка и удобна форма. А кои са инвалидите, питам? Думата "Инвалид" има значение на "невалиден", ненужен, излишен, дори безпомощен, прокажен, белязан. Това е една роля, която самото общество им е отредила. Тези хора получават "инвалидни" пенсии, движат се с "инвалидни" колички, представлявани са "макар и формално" от Съюза на инвалидите и посещават "клуба на инвалида". И тук отваряме една скоба: Клубът на пенсионера и този на инвалида се помещават обикновено на едно и също място. Това недвусмислено говори, че "инвалида" се възприема и като пенсионера - той е безработен, живее на гърба на близките си "в случай, че сред тях има такива в истинския смисъл на думата", получава мизерна пенсия, половината от която му се разпределя в аптеките "в по-добрия случай в санаториумите", оплаква се от несретата си, живее изолирано в своето населено място и общува основно със себеподобни. Е, ако това е стереотипа за "инвалида", то аз не искам да ми "честитят" този ден като личен,а още по-малко да го наричат празник. Активният човек с увреждания... 
