На 2ри февруари, когато е подписана Конвенцията за опазване на влажните зони в гр. Рамсар, Иран, Българска фондация Биоразнообразие (БФБ) и Българско дружество за защита на птица (БДЗП) представят пред широката общественост проектът на Националния план за опазване на най-значимите влажни зони в България. Планът ще бъде публикуван на сайтовете на двете организации, както и на този на МОСВ (в раздела Консултации на МОСВ с обществеността), за да може всеки, който има интерес да се запознае с предложения документ и да даде своите коментари и предложения.
Националният план за опазване на най-значимите влажни зони в България е насочен приоритетно към 11-те влажни зони, включени в списъка на Рамсарската конвенция - местността Пода, край Бургас, езерата Атанасовско, Вая, Сребърна, Дуранкулак, Шабла и Поморийско, комплекс Ропотамо, остров Ибиша, комплекс Беленски острови и карстовия комплекс Драгоманско блато. Разгледано е и състоянието и нуждите от опазване на още 28 значими влажни зони у нас.
Важно е да знаем, че влажните зони са резервоар на чисти води и богато биоразнообразие, но също така и източник на много ресурси за нас хората – риба, сол, дивеч и др. Те са и подходящи места за туризъм и отдих.
Националният план е важен инструмент за опазване и управление на влажните зони и тяхното биологично разнообразие. Неговото разработване и прилагане е свързано с изпълнението на националните ангажименти по Рамсарската конвенция.
Стратегическият инструмент включва подробен анализ на тези места, които са със световно значение за опазването на видовете, които ги обитават и специфичните екосистеми, които съхраняват. Затова най-важни са препоръките, които експертите дават за неговото развитие, както и мерките, които следва да се предприемат, за да бъде мястото ефективно използвано, но и опазено. Новият план ще има 10 годишен период на изпълнение (2013-2022) година.
Окончателната версия на Плана с отразени коментари и допълнения от заинтересованите страни ще бъде внесена за одобрение от Министъра на околната среда и водите и ще бъде представена на Секретариата на Рамсарската конвенция.
***
Първият Национален план е одобрен през 1995 г. от МОСВ и до 2012 г. не са правени изменения на документа, въпреки дългия период и значителната промяна на законодателството и средата. Това наложи спешна актуализация на Плана, която по същество представлява изцяло нов процес на набиране на базова информация, проучване и планиране. Тя се осъществява в рамките на проект „Живот за Бургаските езера”, към програма LIFE+ на ЕС, изпълняван от БДЗП. Възложител е Министерството на околната среда и водите, водещ изпълнител на разработването на Плана е Българска фондация Биоразнообразие, с активното участие на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
На 2ри февруари, когато е подписана Конвенцията за опазване на влажните зони в гр. Рамсар, Иран, Българска фондация Биоразнообразие (БФБ) и Българско дружество за защита на птица (БДЗП) представят пред широката общественост проектът на Националния план за опазване на най-значимите влажни зони в България. Планът ще бъде публикуван на сайтовете на двете организации, както и на този на МОСВ (в раздела Консултации на МОСВ с обществеността), за да може всеки, който има интерес да се запознае с предложения документ и да даде своите коментари и предложения.
Националният план за опазване на най-значимите влажни зони в България е насочен приоритетно към 11-те влажни зони, включени в списъка на Рамсарската конвенция - местността Пода, край Бургас, езерата Атанасовско, Вая, Сребърна, Дуранкулак, Шабла и Поморийско, комплекс Ропотамо, остров Ибиша, комплекс Беленски острови и карстовия комплекс Драгоманско блато. Разгледано е и състоянието и нуждите от опазване на още 28 значими влажни зони у нас.
Важно е да знаем, че влажните зони са резервоар на чисти води и богато биоразнообразие, но също така и източник на много ресурси за нас хората – риба, сол, дивеч и др. Те са и подходящи места за туризъм и отдих.
Националният план е важен инструмент за опазване и управление на влажните зони и тяхното биологично разнообразие. Неговото разработване и прилагане е свързано с изпълнението на националните ангажименти по Рамсарската конвенция.
Стратегическият инструмент включва подробен анализ на тези места, които са със световно значение за опазването на видовете, които ги обитават и специфичните екосистеми, които съхраняват. Затова най-важни са препоръките, които експертите дават за неговото развитие, както и мерките, които следва да се предприемат, за да бъде мястото ефективно използвано, но и опазено. Новият план ще има 10 годишен период на изпълнение (2013-2022) година.
Окончателната версия на Плана с отразени коментари и допълнения от заинтересованите страни ще бъде внесена за одобрение от Министъра на околната среда и водите и ще бъде представена на Секретариата на Рамсарската конвенция.
***
Първият Национален план е одобрен през 1995 г. от МОСВ и до 2012 г. не са правени изменения на документа, въпреки дългия период и значителната промяна на законодателството и средата. Това наложи спешна актуализация на Плана, която по същество представлява изцяло нов процес на набиране на базова информация, проучване и планиране. Тя се осъществява в рамките на проект „Живот за Бургаските езера”, към програма LIFE+ на ЕС, изпълняван от БДЗП. Възложител е Министерството на околната среда и водите, водещ изпълнител на разработването на Плана е Българска фондация Биоразнообразие, с активното участие на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
