Тенорът Михаил Михайлов и баритонът Александър Крунев излизат на сцената на Държавна опера – Бургас в продукцията й „Риголето“ на 6 февруари в 19 часа. С постановката, дело на режисьора Александър Текелиев, бургаската опера започва работа тази година. В главната роля – като шутът Риголето, излиза Александър Крунев, познат на почитателите на оперното изкуство. Известният баритон е един от малкото, виждали пред себе си пълна залата на НДК. В биографията му едно от големите събития на родна сцена е концертното изпълнение на операта „Манон Леско“ от Пучини, в което партнира на великата прима Гена Димитрова. Там той е неин сценичен брат – сержант Леско, а останалите в състава на спектакъла са не по-малко известните Бойко Цветанов и Димитър Станчев.
В ролята на Херцога на Мантуа ще влезе тенорът Михаил Михайлов – полуфиналистът от конкурса „Опералия 2017“, организиран от Пласидо Доминго. Михайлов е носител и на Гран При от ХIХ Международен конкурс „Романсиада“ в Москва. В творческата му биография са записани участия в Лондон под съпровода на Кралския филхармоничен оркестър, концерти и рецитали в Осака, Япония, с тамошната филхармония и др.
Като Джилда, дъщерята на Риголето, ще излезе Диана Василева – стипендиант от майсторските класове на Райна Кабаиванска, Луиджи Алва и Джузепе Сабатини, лауреат на Международния оперен конкурс „Amici Dei Loggiato“, провеждан в Италия и др.
Под диригентската палка на маестро Иван Кожухаров ще излязат още Лина Пеева, Диман Панчев, Сребрина Славова, Веселин Спасов, Петър Тихолов, Вълю Тотев, Тошо Герджиков, Шмилена Султанова, Стефка Христозова, както и целия хор и оркестър на Държавна опера – Бургас.
Операта „Риголето“ на Джузепе Верди е създадена по пиесата на Виктор Юго „Кралят се забавлява“. Верди започва работа по операта въпреки забраната на театралната постановка на пиесата на Юго още след нейната премиера. Страстта на Верди да създаде музикално произведение по драмата е толкова увличаща, че той я завършва само за четиридесет дни. Разбира се, налагат се някои промени в либретото заради силната тогава цензура. Така се променят някои герои, мястото на събитието също е друго. Премиерата през март 1851 г. във венецианския оперен театър „Фениче“ е триумфална. Сам Верди казва, че едва ли ще напише някога нещо по-хубаво. Въпреки успеха й на европейските сцени Виктор Юго остава несъгласен с промените в съдържанието.
Историята на гърбавия грозен шут Риголето е повече от трагична. Ненавиждан заради острия си език, той е обект на зловещо отмъщение от страна на придворните. По време на бал в двореца на похотливия херцог на Мантуа обезчестеният баща граф Монтероне идва да търси обяснение за изчезването на дъщеря си. Вместо херцога отговаря Риголето – в типичния си стил на злобни подигравки. Омерзен, граф Монтероне проклина и двамата.
По-късно придворните, ненавиждащи шута, решават как ще му отмъстят – ще отвлекат укриваната старателно „любовница“ на Риголето. Те отвличат девойката, без да знаят, че това е всъщност негова дъщеря. Злощастният баща се оказва помощник в нейното отвличане. Малко по-рано тя се е срещнала случайно с херцога на Мантуа и се е влюбила в него, мислейки, че беден студент. Твърде късно тя разбира кой е нейният любим.
Риголето се явява в двореца на херцога да търси детето си. По време на сърцераздирателната сцена между него и Джилда тя признава на баща си, че все още е влюбена в опозорилия я херцог. Бащата се заклева да отмъсти.
Месец по-късно той намира сгоден случай. Риголето се кани да убие херцога. За целта уговаря Спарафучиле, с чиято сестра се среща сега херцога, да извърши това злодеяние. След дълъг размисъл братът решава да убие друг човек и да го представи пред Риголето за херцога. Безкрайно влюбената Джилда решава да се жертва за любимия – преоблича се като мъж и отива при Спарафучиле, който забива нож в гърдите на непознатия. Когато Риголето получава труп в чувал, е безкрайно щастлив. Но в този момент дочува отдалеч песента на херцога. Той трескаво развързва чувала и вижда в него обичната си дъщеря Джилда. Името на херцога е последното, което тя успява да промълви преди смъртта си. Риголето рухва безчувствен върху трупа на детето си.
