Бургаският свободен университет бе домакин на последния за учебната 2017/18 година Съвет на ректорите в България, като сред участниците в дискусиите вчера, бяха министърът на образованието Красимир Вълчев, ресорният му заместник д-р Петър Николов и кметът на Бургас Димитър Николов.
Основна тема на разговор бе функционирането на системата на висшето образование и кадровото израстване, като водещите проблеми ще бъдат коригирани директно със законови промени, някои от които вече са в сила. До 4 ноември ВУЗ-те и научните организации у нас, трябва да променят своите вътрешно-нормативни университетски уредби, което означава, че критериите за придобиване на научни степени д-р, д-р н. и научни звания асистент, гл. асистент, доцент и професор, ще са значително завишени.
По отношение на предстоящите промени в ЗВО (Закон за висшето образование), от Съветът на ректорите преди дни внесли в Комисията по образование в НС първите промени, които са на път да влязат в сила още от следващата учебна година. Те са свързани с това изтъкнати специалисти, доказани в практиката да участват по-активно в обучението и да могат да водят самостоятелни лекционни курсове – до 10% от учебния хорариум при степен бакалавър (до 4 академични курса) и до 20% при степен магистър (2, 3 или 4 учебни курса). Редът на тяхното избиране ще е предложение на Катедрата, избор на Факултетния съвет или утвърждаване от ректора с договор.
Другата промяна е свързана с това, същите тези или други представители на работодателите, да участват в държавните изпитни комисии по време на държавните изпити. „В момента те играят роля на „сини каски“ – имат съвещателен глас, но не са официални членове на комисията. Говорим за включването им като редовни членове на изпитните комисии, като ще носят отговорност за цялостното провеждане на изпитите и поставените резултати“, уточни проф. Стати Статев.
От своя страна министър Вълчев сподели, че ситуацията сред ВУЗ-те в момента е свързана с множество стратегически предизвикателства, а промените в ЗВО, трябва да засегнат двете подсистеми, по които не са правени никакви промени и имат най-голяма нужда от корекция.
„Аз бих казал, че системата във висшето образование има 4 такива подсистеми – на управление, на акредитация, на финансиране и свързания с нея прием, и на академичния състав. По последната вече имаме постигнати резултати, по отношение на приема и финансиране провеждаме и политика за преструктурирането на приема и финансирането от 2-3 години в държавните ВУЗ-ве. Акредитацията ще я направим по-опростена, но с по-голяма ефективност. Тя трябва да ни показва къде във висшето образование има по-добри предпоставки за предоставяне на по-качествено висше образование. Сегашната акредитация ни коства много време усилия и труд, но ни дава малка отлика“, заяви Вълчев.
Той подчерта, че най-важна тема, е свързана с управлението на държавните висши училища. „В момента ректорите се избират само от академичната общност и са отговорни единствено към нея. Също така имаме създадени голям брой колективни органи на академично самоуправление и недостатъчно правомощия на ректорите. Това доведе до много проблеми и необходимостта от промяна е осъзната. Съветът на ректорите неведнъж е показал, че има колективен разум и отговорност да предлага решения, добри за развитието и репутацията на системата“, каза още министърът.
Според него ВУЗ-те, трябва да бъдат по-отворени към всякакви партньорства, да имат по-голямо взаимодействие с общините, работодателите и другите ВУЗ-ве. Той обясни, че ректорите ще продължават да бъдат предлагани и избирани от общо събрание, а академичните съвети ще си запазят функциите.
