Какво би се случило в България при евентуална атака с химическо оръжие, каквато сполетя размирна Сирия? За щастие България е кътче, където войните се водят само на политическата сцена. Засега над страната не дебне заплаха от външен агресор, край границите е мирно и тихо.
В тази безконфликтна ситуация бомбоубежищата изглеждат като отживелица, но все пак т.нар. колективни средства за защита са част от системата за национална сигурност и никак не са за подценяване. Какво е тяхното състояние, кой ги стопанисва и знаят ли хората къде и как да търсят убежища в случай на нужда?
Около 28 000 колективни средства за защита има в момента в страната и те могат да приютят към 2 милиона души, съобщава pressadaily.bg. Тоест място има само за 1/3 от населението. В почти двумилионна София пък има едва 381 скривалища, побиращи около 100 000 души, съобщи Кирил Кирилов от националната пожарна. От МВР обясниха, че тунелите и спирките на метрополитена също побират стотина хиляди души. Подземната железница обаче не може да служи за противорадиационно укритие, тъй като не е снабдена със задължителните филтри и вентилационна система, които да спират проникването на опасни вещества, уточни Кирилов. Метрото служи само като бункер при бомбено нападение от въздуха и при земетресение. Същата функция имат и подземните паркинги на моловете, както и мазетата под жилищните блокове.
Навремето тесните стаички под панелките задължително е трябвало да имат метални капаци за херметично затваряне. Крадците вече са прибрали всички метали за скрап, а онези капаци, които са останали, стопаните са ги надупчили, за да влиза светлина. Бункери има под почти всяко училище, театър, предприятие и др., строени преди 1989 г. Само 291 от подземните съоръжения в България са държавни. Останалите са общински, областни, частни, ведомствени. Контрол над тях има пожарната служба, която ги инспектира два пъти в годината. Периодично част от тях се бракува заради лошо състояние. При вдигането на нова сграда пък собствениците са длъжни да изградят и подземни помещения за убежища. Предприемачите представят обикновено подземните гаражи като помещения с двойна употреба, тоест играят и ролята на скривалища. С малки изключения подземията приличат не на скривалища, а на нужници, където вероятно човек ще влезе със страх и ужас дори и при истинска радиационна заплаха. 
Какво би се случило в България при евентуална атака с химическо оръжие, каквато сполетя размирна Сирия? За щастие България е кътче, където войните се водят само на политическата сцена. Засега над страната не дебне заплаха от външен агресор, край границите е мирно и тихо.
В тази безконфликтна ситуация бомбоубежищата изглеждат като отживелица, но все пак т.нар. колективни средства за защита са част от системата за национална сигурност и никак не са за подценяване. Какво е тяхното състояние, кой ги стопанисва и знаят ли хората къде и как да търсят убежища в случай на нужда?
Около 28 000 колективни средства за защита има в момента в страната и те могат да приютят към 2 милиона души, съобщава pressadaily.bg. Тоест място има само за 1/3 от населението. В почти двумилионна София пък има едва 381 скривалища, побиращи около 100 000 души, съобщи Кирил Кирилов от националната пожарна. От МВР обясниха, че тунелите и спирките на метрополитена също побират стотина хиляди души. Подземната железница обаче не може да служи за противорадиационно укритие, тъй като не е снабдена със задължителните филтри и вентилационна система, които да спират проникването на опасни вещества, уточни Кирилов. Метрото служи само като бункер при бомбено нападение от въздуха и при земетресение. Същата функция имат и подземните паркинги на моловете, както и мазетата под жилищните блокове.
Навремето тесните стаички под панелките задължително е трябвало да имат метални капаци за херметично затваряне. Крадците вече са прибрали всички метали за скрап, а онези капаци, които са останали, стопаните са ги надупчили, за да влиза светлина. Бункери има под почти всяко училище, театър, предприятие и др., строени преди 1989 г. Само 291 от подземните съоръжения в България са държавни. Останалите са общински, областни, частни, ведомствени. Контрол над тях има пожарната служба, която ги инспектира два пъти в годината. Периодично част от тях се бракува заради лошо състояние. При вдигането на нова сграда пък собствениците са длъжни да изградят и подземни помещения за убежища. Предприемачите представят обикновено подземните гаражи като помещения с двойна употреба, тоест играят и ролята на скривалища. С малки изключения подземията приличат не на скривалища, а на нужници, където вероятно човек ще влезе със страх и ужас дори и при истинска радиационна заплаха. 
