Странджа е един от най-богатите на билки в България. Разнообразието на лечебни треви бе констатирано от лесовъди, общински служители и природозащитници по време на проведена среща на територията на Държавно горско стопанство – Царево.
„За да бъде запазен растителния оазис той трябва да бъде старателно описан и паспортизиран. Необходимо е да се определят приоритетни за картиране и количествено оценяване лечебни растения на територията – групи консервационна значими лечебни растения и видове със стопанско значение”, смятат експертите.
На територията на Природен парк „Странджа” се срещат растения от умерения пояс, от Предна Азия, Кавказ и от Средиземноморието. Там се срещат и много редки и интересни билки.
От средата на XX век е прекратено изсичането на тиса и голите терени са залесени с черен, бял бор и дугласка ела. Друг рядък вид е лавровишнята, която образува малки групи в подлеса на гори от източен бук в района на град Малко Търново. Във влажни сенчести долове рано напролет могат да се видят красивите виолетови цветове на пролетната циклама (ботурче). По такива места рядко се срещат снежното кокиче и изтравничето, които също са защитени билки.
По сухи варовити терени в планината са установени две находища на друг защитен вид – сирийски чай. По външен вид и лечебни качества това растение е сходно с пиринския (мурсалски) чай. Двете растения са въведени в култура и е забранено събирането им в природата.
В Странджа се срещат и билки с ограничителен режим на ползване. В буковите гори се среща лудото биле, което расте по разсветлени горски поляни и в сечищата. По открити, сухи, варовити места растат тревистият зимзелен, зайчата сянка и бодливият залист.
В планината са установени разнообразни билки, които имат по-широко разпространение в страната. По влажни сенчести места се срещат сладка и мъжка папрат, дебрянка, дълголистна мента, хвощ, горска пищялка, незабравка, бръшлян и др. По сухи, варовити терени растат по-топлолюбиви билки като мащерка, вратига, бял и жълт равнец, миши уши, полска белоочица, синя чубрица, жълт кантарион, лечебен камшик, еньовче и други. По буренливи места най-често се срещат тревист бъз, репей, коприва, синя жлъчка, мехунка, лечебна върбинка и други. От дърветата и храстите, които се използват в народната и официалната медицина, са установени дрян, липа, шипка (кучешка роза), смрадлика, ясен, глог и други.
Източник: novinite.bg 
Странджа е един от най-богатите на билки в България. Разнообразието на лечебни треви бе констатирано от лесовъди, общински служители и природозащитници по време на проведена среща на територията на Държавно горско стопанство – Царево.
„За да бъде запазен растителния оазис той трябва да бъде старателно описан и паспортизиран. Необходимо е да се определят приоритетни за картиране и количествено оценяване лечебни растения на територията – групи консервационна значими лечебни растения и видове със стопанско значение”, смятат експертите.
На територията на Природен парк „Странджа” се срещат растения от умерения пояс, от Предна Азия, Кавказ и от Средиземноморието. Там се срещат и много редки и интересни билки.
От средата на XX век е прекратено изсичането на тиса и голите терени са залесени с черен, бял бор и дугласка ела. Друг рядък вид е лавровишнята, която образува малки групи в подлеса на гори от източен бук в района на град Малко Търново. Във влажни сенчести долове рано напролет могат да се видят красивите виолетови цветове на пролетната циклама (ботурче). По такива места рядко се срещат снежното кокиче и изтравничето, които също са защитени билки.
По сухи варовити терени в планината са установени две находища на друг защитен вид – сирийски чай. По външен вид и лечебни качества това растение е сходно с пиринския (мурсалски) чай. Двете растения са въведени в култура и е забранено събирането им в природата.
В Странджа се срещат и билки с ограничителен режим на ползване. В буковите гори се среща лудото биле, което расте по разсветлени горски поляни и в сечищата. По открити, сухи, варовити места растат тревистият зимзелен, зайчата сянка и бодливият залист.
В планината са установени разнообразни билки, които имат по-широко разпространение в страната. По влажни сенчести места се срещат сладка и мъжка папрат, дебрянка, дълголистна мента, хвощ, горска пищялка, незабравка, бръшлян и др. По сухи, варовити терени растат по-топлолюбиви билки като мащерка, вратига, бял и жълт равнец, миши уши, полска белоочица, синя чубрица, жълт кантарион, лечебен камшик, еньовче и други. По буренливи места най-често се срещат тревист бъз, репей, коприва, синя жлъчка, мехунка, лечебна върбинка и други. От дърветата и храстите, които се използват в народната и официалната медицина, са установени дрян, липа, шипка (кучешка роза), смрадлика, ясен, глог и други.
Източник: novinite.bg 
