Автор: Антон Тодоров
„Какво друго е обществото ни, ако не една лудница. Какво друго е тази лудница, ако не един модел на нашето обществото“ пише Кен Киси в „Полет над кукувиче гнездо“. След последните избори в България човек остава с впречатлението, че е гледал това, което се случва тук. Един друг мъдрец описа преди доста години какво представлява политическата лудост. Тя, казва той, се изразява в правенето на едно и също нещо, в очакване резултатите да са различни.
Тук сме експерти по това. Как иначе да опиша сътвореното от българите, които си причиниха изключителното неудобство под гръмки лозунги и заклинания да отидат до урните и после резулатът от усилията им да е същият, както предния път. И както по-предния път. И както по-по-предния път. Дали пък това не е „нормалността“ ни? Вършат един и същ глупав избор вече години наред и очакват последиците да са различни. „Новият“ им избор е същата кафа.
Като видях, че Бареков вече е евродепутат единственото, което ми хрумна беше: „Защо тази несправедливост? А къде е Азис?“ Очаквам голяма емигрантска вълна като реакция, основно от хората, които не отидохме до урните. С това ще отговорим на демонстративното зацикляне в нашенската налудничава „нормалност“. Лекотата, с която елементарни клишета намират място в главите на част от българите е смайваща. Ето едно от тях: щом не гласуваш, нямаш право после да бъдеш недоволен или да критикуваш. Айде, бе! Къде пише, че само „купувачите“ на даден продукт имат право да обсъждат недостатъците му. Вижте каква глупост е това заклинани. Все едно Ви казват следното: „дайте си парите, купете от стоката ни и нашето да си върви, пък после си лайте, колкото си искате. Но ако не съучаствате в нашия бизнес, ерго политически успех, тогава Ви лишаваме от право на мнение.“
Изключителен тъпизъм е това, но продължават да му се ловят. Аз пък имам друго мнение и мисля, че да докарат едно завършено „политическо животно“ като мен вече за четвърти път да не гласува, това значи, че нещата в отечеството са отишли много на зле. В неделя говорих с десетки познати и приятели. Само двама бяха решили да гласуват. Не е добре да не се гласува, но е още по-лошо да се гласува, защото виждате ли, ако не гласували отвратените, то идвали отвратителните. Аз 24 години гласувах като поп, само в синьо и на мястото на отвратителните идваха по-отвратителните.
А на тяхно - архиотвратителните. Къде е смисъла тогава от горната мантра? В известен смисъл политическото поведение на партията ГЕРБ и на нейния лидер изпълва характеристиките на „пресметната неяснота”. Факторът предизвестена победа е много силен и поради това може да се очаква засилване на позициите им преди предстоящите предсрочни избори. Гответе се за ново издание на правителство на ГЕРБ и хитро надлъгване с Реаниматорския блок. Два дни след евроизборите говорителят на този блок Радан Кънев каза, че се извинява на Борисов и ГЕРБ за обидите, които им е отправял. Чудно как не го е подпукал с дела Борисов заради тези обиди.
Срещу Бареков са цели шестнадесет на брой, но пък казано е: „Бог наказва тези, които обича“. А там отношенията бяха доста обичливи – поне до един момент. Кой вися като паяк пред къщата на Каудильото с голям букет гербери през 2009 г.? „Това е грешка. При тази политическа конфигурация освен ГЕРБ не виждаме друга формация, с която можем да се коалираме и да работим.“ Това да Ви напомня нещо? Мен ми напомня на думите на предишния лидер на ДСБ, който през март 2009 г. точеше лиги за властта и каза в интервю за НОВА, че „след изборите най-вероятният партньор на ДСБ ще е ГЕРБ“. След изборите набързо пласира трима зам.-министри в кабинета на Борисов, после за кратко дори министър /на здравеопазването/, както и няколко посланика. През 2009 и 2010 г. Костов изтърка един чифт обувки да ходи при Борисов, за да лобира последният да назначи Юлиана Николова за шеф на „Булгаргаз“.
Готвеше схема в газовия бизнес с един турски ортак, но не му се получи. Борисов надуши далаверата и не позволи да му сложат змия в пазвата. Но пък Атанас Атанасов влезе в борда на „Информационно обслужване“. Скоро след това същият Иван Костов започна да дава интервюта, че ГЕРБ и Борисов действали като мутри. Добре де, това беше ясно и през пролетта, и през лятото, и през есента на 2009 г. Какво се промени за година, та изведнъж тогавашният лидер на ДСБ отново прехвърли политическите си оценки за Борисов и ГЕРБ в рамките на своебразната „политическа есхатология”? Обяснявам всичко това подробно, защото по тези земи няма памет. А паметта е най-важното условие за морален живот. Една перифраза на Кен Киси настоява, че за да станеш първокласен политически мошеник, трябва да се научиш да отгатваш какво иска избирателят ти и как да го накараш да си помисли, че ще го получи. Българските партии /до една/ го правят. Почти при всички минава.
При някой като например партията на руските националисти „Дибидюс“ /техният малък бял вожд обичаше да се снима по долни чаркове от зората на демокрацията, та затова/ нещата не се получиха, но кой е казал, че няма да имат следващ шанс. Прогнозата ми е, че купуването на гласове ще продължи в прогресия и отново ще се превърне в творческа страст за много „бизнесмени“ и „политици“, което тук много често е едно и също. А все повече български избиратели ще се циганизират. Чудно защо прокуратурата не реагира на тези избори по същия свръхактивен начин, както направи това миналата година. Все още чакаме да ни покажат заловените микробуси с двойно дъно, които трябвало да разнасят непечатаните в Костинброд бюлетини.
Сега при категорично доказателство за корпоративно контролиран вот в предприятия на близък до БСП и АБВ олигарх, прокуратурата си пипаше ушите. Не очаквайте да препоръчам нещо кой знае какво за избавлението на отечеството от тази гнусна схема. Българските избиратели би трябвало да се опитат да направят своя информиран избор на предстоящите и, според мен, неизбежни предсрочни парламентарни избори. Подчертавам думата „информиран”, защото това се очертава да бъде ключът към промяната на политическата среда в страната ни.
А денят за размисъл по тези земи винаги е следващият след изборния ден, не предшестващият. Казано е – демокрацията е най-справедливата система, която никога не позволява да получиш управление по-качествено, от това, което заслужаваш.
Агенция ПИК
Автор: Антон Тодоров
„Какво друго е обществото ни, ако не една лудница. Какво друго е тази лудница, ако не един модел на нашето обществото“ пише Кен Киси в „Полет над кукувиче гнездо“. След последните избори в България човек остава с впречатлението, че е гледал това, което се случва тук. Един друг мъдрец описа преди доста години какво представлява политическата лудост. Тя, казва той, се изразява в правенето на едно и също нещо, в очакване резултатите да са различни.
Тук сме експерти по това. Как иначе да опиша сътвореното от българите, които си причиниха изключителното неудобство под гръмки лозунги и заклинания да отидат до урните и после резулатът от усилията им да е същият, както предния път. И както по-предния път. И както по-по-предния път. Дали пък това не е „нормалността“ ни? Вършат един и същ глупав избор вече години наред и очакват последиците да са различни. „Новият“ им избор е същата кафа.
Като видях, че Бареков вече е евродепутат единственото, което ми хрумна беше: „Защо тази несправедливост? А къде е Азис?“ Очаквам голяма емигрантска вълна като реакция, основно от хората, които не отидохме до урните. С това ще отговорим на демонстративното зацикляне в нашенската налудничава „нормалност“. Лекотата, с която елементарни клишета намират място в главите на част от българите е смайваща. Ето едно от тях: щом не гласуваш, нямаш право после да бъдеш недоволен или да критикуваш. Айде, бе! Къде пише, че само „купувачите“ на даден продукт имат право да обсъждат недостатъците му. Вижте каква глупост е това заклинани. Все едно Ви казват следното: „дайте си парите, купете от стоката ни и нашето да си върви, пък после си лайте, колкото си искате. Но ако не съучаствате в нашия бизнес, ерго политически успех, тогава Ви лишаваме от право на мнение.“
Изключителен тъпизъм е това, но продължават да му се ловят. Аз пък имам друго мнение и мисля, че да докарат едно завършено „политическо животно“ като мен вече за четвърти път да не гласува, това значи, че нещата в отечеството са отишли много на зле. В неделя говорих с десетки познати и приятели. Само двама бяха решили да гласуват. Не е добре да не се гласува, но е още по-лошо да се гласува, защото виждате ли, ако не гласували отвратените, то идвали отвратителните. Аз 24 години гласувах като поп, само в синьо и на мястото на отвратителните идваха по-отвратителните.
А на тяхно - архиотвратителните. Къде е смисъла тогава от горната мантра? В известен смисъл политическото поведение на партията ГЕРБ и на нейния лидер изпълва характеристиките на „пресметната неяснота”. Факторът предизвестена победа е много силен и поради това може да се очаква засилване на позициите им преди предстоящите предсрочни избори. Гответе се за ново издание на правителство на ГЕРБ и хитро надлъгване с Реаниматорския блок. Два дни след евроизборите говорителят на този блок Радан Кънев каза, че се извинява на Борисов и ГЕРБ за обидите, които им е отправял. Чудно как не го е подпукал с дела Борисов заради тези обиди.
Срещу Бареков са цели шестнадесет на брой, но пък казано е: „Бог наказва тези, които обича“. А там отношенията бяха доста обичливи – поне до един момент. Кой вися като паяк пред къщата на Каудильото с голям букет гербери през 2009 г.? „Това е грешка. При тази политическа конфигурация освен ГЕРБ не виждаме друга формация, с която можем да се коалираме и да работим.“ Това да Ви напомня нещо? Мен ми напомня на думите на предишния лидер на ДСБ, който през март 2009 г. точеше лиги за властта и каза в интервю за НОВА, че „след изборите най-вероятният партньор на ДСБ ще е ГЕРБ“. След изборите набързо пласира трима зам.-министри в кабинета на Борисов, после за кратко дори министър /на здравеопазването/, както и няколко посланика. През 2009 и 2010 г. Костов изтърка един чифт обувки да ходи при Борисов, за да лобира последният да назначи Юлиана Николова за шеф на „Булгаргаз“.
Готвеше схема в газовия бизнес с един турски ортак, но не му се получи. Борисов надуши далаверата и не позволи да му сложат змия в пазвата. Но пък Атанас Атанасов влезе в борда на „Информационно обслужване“. Скоро след това същият Иван Костов започна да дава интервюта, че ГЕРБ и Борисов действали като мутри. Добре де, това беше ясно и през пролетта, и през лятото, и през есента на 2009 г. Какво се промени за година, та изведнъж тогавашният лидер на ДСБ отново прехвърли политическите си оценки за Борисов и ГЕРБ в рамките на своебразната „политическа есхатология”? Обяснявам всичко това подробно, защото по тези земи няма памет. А паметта е най-важното условие за морален живот. Една перифраза на Кен Киси настоява, че за да станеш първокласен политически мошеник, трябва да се научиш да отгатваш какво иска избирателят ти и как да го накараш да си помисли, че ще го получи. Българските партии /до една/ го правят. Почти при всички минава.
При някой като например партията на руските националисти „Дибидюс“ /техният малък бял вожд обичаше да се снима по долни чаркове от зората на демокрацията, та затова/ нещата не се получиха, но кой е казал, че няма да имат следващ шанс. Прогнозата ми е, че купуването на гласове ще продължи в прогресия и отново ще се превърне в творческа страст за много „бизнесмени“ и „политици“, което тук много често е едно и също. А все повече български избиратели ще се циганизират. Чудно защо прокуратурата не реагира на тези избори по същия свръхактивен начин, както направи това миналата година. Все още чакаме да ни покажат заловените микробуси с двойно дъно, които трябвало да разнасят непечатаните в Костинброд бюлетини.
Сега при категорично доказателство за корпоративно контролиран вот в предприятия на близък до БСП и АБВ олигарх, прокуратурата си пипаше ушите. Не очаквайте да препоръчам нещо кой знае какво за избавлението на отечеството от тази гнусна схема. Българските избиратели би трябвало да се опитат да направят своя информиран избор на предстоящите и, според мен, неизбежни предсрочни парламентарни избори. Подчертавам думата „информиран”, защото това се очертава да бъде ключът към промяната на политическата среда в страната ни.
А денят за размисъл по тези земи винаги е следващият след изборния ден, не предшестващият. Казано е – демокрацията е най-справедливата система, която никога не позволява да получиш управление по-качествено, от това, което заслужаваш.
Агенция ПИК
