снимка: DronBurgas
Само за една седмица, откакто затвориха плажовете, и четирима души се удавиха по Южното
Черноморие. И е цяло чудо, че не са повече при порочния режим на работа на пясъчните ивици у нас.
В България вече трайно се наложи практиката като дойде септември и стопаните започват да разреждат спасителните постове, за да пестят от заплати, пускайки патрулни двойки да обикалят пясъчните ивици на голям периметър. За капак освобождават и лекарските екипи въпреки че са длъжни да ги държат до 31 септември, когато официално се води край на летния сезон според Закона за Черноморското крайбрежие.
Онзи ден на плажа на къмпинг Делфин се удави млад софиянец, докато спасяваше момче в морето. А би трябвало да има спасител, който да свърши тази работа в иначе прекрасния плаж. Вместо това обаче мъжете в оранжеви бански напоследък се превръщат само в статисти на трагичните случаи, които са твърде много за ивица от 130 км. - 23 за Южното Черноморие това лято.
Та думата ми е за септември. На този месец по морето в България се гледа като на преходен - хем става за плаж, ама не е много горещо и няма толква много туристи. Съответно не си и заслужава да си даваме много зор да поддържаме плажа за жълти стотинки печалба, разсъждават стопаните на пясъчни ивици. За разлика от южните ни съседи Турция и Гърция, където септември си е истинско лято по-разбираеми причини - по-топлото време при тях. В Северна Гърция обаче температурите са почти същите като по Черноморието, но на Халкидики няма обходни двойки, а спасителите си дежурят на постовете нон стоп независимо дали има или няма туристи. Да не говорим, че там има таван на цените на предлаганите стоки и атракции, някои от които излизат по-евтино от нашите, но това е друг въпрос. Явно тамошните концесионери на плажове са по-глупави да работят за тоз дето духа и трябва да вземат светъл пример от нашите тарикати, които масово затварят кръчми, капанчета и кафенета след първия по-сериозен августовски дъжд, за да не се набутат да работят за печалба под 200%. Толкова при нашия стандарт се смята за мерило за успешен бизнес и за по-малко минаваш за балък. А в същото време бизнесмените от т.нар. туристически бранш се оплакват, че в България сезонът е къс. Но такъв си го правят те и доказателство за това е мъртвилото на юг от Созопол, където есента отдавна е настъпила в главите на търговци и кръчмари въпреки температурите от 28 градуса на въздуха и 25 на водата. Същото важи и за май, когато си е направо късмет да намериш работещо капанче или магазин по брега. Когато преди година австрийските пенсионери идваха по 6000 души през май изп.директор на Слънчев бряг Златко Димитров трябваше да се моли на търговците да отворят поне около хотелите, за да могат чужденците да си купят една вода или сувенир за спомен. Освен голямата пустош по курортите, подранилите туристи са принудени да прескачат арматури и бетони, а шума от флексове и багери е задължителен за това време на годината по морето.
Навсякъде в умерените географски ширини в цивилизования свят септемврийските почивки са предпочитани от по-зрелите туристи затова, че няма убийствени жеги и претъпкани курорти. В България обаче тези дадености задължително вървят със занемарени хотели и затварящи кръчми, които бързат да продадат каквото им е останало от август, за да се отърват от "досадните летовници". И после защо сезонът в България бил кратък?! Нищо чудно и защо нито една кръгла маса след него не е намерила рецепта за удължаването му през следващата година. Вместо това се препърачват фантасмагории за конгресен туризъм, който се състои от две-три компании ведомствени служители, които идват за една вечер да се напият със служебна пара и да изкарат безплатен плаж.
И в двата случая - в предсезона през май и юни, и през септември проблемът идва от това, че бизнесът иска да пести пари. Неслучайно в пика на лятото тази година много хотелиери се оплакаха, че не са намерили персонал, а Бюрото на труда обяви през юли 500 свободни позиции за сервитьори, камериерки и готвачи по морето. Ако ги е имало като желаещи да се цанят на работа, никой не чака до юли да го назначат за два месеца. За това обаче бизнесът се прави на ни лук ял, ни лук мирисал и гръмко тръби, че в България кадрите не достигат и моли държавата за облекчен визов режим за внос на персонал от чужбина. И докато е така сезонът все повече ще се скъсява, докато накрая остане само единият отпускарски август, който да пълни на 100% базата. Българското море се отписа от септември
снимка: DronBurgas
Само за една седмица, откакто затвориха плажовете, и четирима души се удавиха по Южното
Черноморие. И е цяло чудо, че не са повече при порочния режим на работа на пясъчните ивици у нас.
В България вече трайно се наложи практиката като дойде септември и стопаните започват да разреждат спасителните постове, за да пестят от заплати, пускайки патрулни двойки да обикалят пясъчните ивици на голям периметър. За капак освобождават и лекарските екипи въпреки че са длъжни да ги държат до 31 септември, когато официално се води край на летния сезон според Закона за Черноморското крайбрежие.
Онзи ден на плажа на къмпинг Делфин се удави млад софиянец, докато спасяваше момче в морето. А би трябвало да има спасител, който да свърши тази работа в иначе прекрасния плаж. Вместо това обаче мъжете в оранжеви бански напоследък се превръщат само в статисти на трагичните случаи, които са твърде много за ивица от 130 км. - 23 за Южното Черноморие това лято.
Та думата ми е за септември. На този месец по морето в България се гледа като на преходен - хем става за плаж, ама не е много горещо и няма толква много туристи. Съответно не си и заслужава да си даваме много зор да поддържаме плажа за жълти стотинки печалба, разсъждават стопаните на пясъчни ивици. За разлика от южните ни съседи Турция и Гърция, където септември си е истинско лято по-разбираеми причини - по-топлото време при тях. В Северна Гърция обаче температурите са почти същите като по Черноморието, но на Халкидики няма обходни двойки, а спасителите си дежурят на постовете нон стоп независимо дали има или няма туристи. Да не говорим, че там има таван на цените на предлаганите стоки и атракции, някои от които излизат по-евтино от нашите, но това е друг въпрос. Явно тамошните концесионери на плажове са по-глупави да работят за тоз дето духа и трябва да вземат светъл пример от нашите тарикати, които масово затварят кръчми, капанчета и кафенета след първия по-сериозен августовски дъжд, за да не се набутат да работят за печалба под 200%. Толкова при нашия стандарт се смята за мерило за успешен бизнес и за по-малко минаваш за балък. А в същото време бизнесмените от т.нар. туристически бранш се оплакват, че в България сезонът е къс. Но такъв си го правят те и доказателство за това е мъртвилото на юг от Созопол, където есента отдавна е настъпила в главите на търговци и кръчмари въпреки температурите от 28 градуса на въздуха и 25 на водата. Същото важи и за май, когато си е направо късмет да намериш работещо капанче или магазин по брега. Когато преди година австрийските пенсионери идваха по 6000 души през май изп.директор на Слънчев бряг Златко Димитров трябваше да се моли на търговците да отворят поне около хотелите, за да могат чужденците да си купят една вода или сувенир за спомен. Освен голямата пустош по курортите, подранилите туристи са принудени да прескачат арматури и бетони, а шума от флексове и багери е задължителен за това време на годината по морето.
Навсякъде в умерените географски ширини в цивилизования свят септемврийските почивки са предпочитани от по-зрелите туристи затова, че няма убийствени жеги и претъпкани курорти. В България обаче тези дадености задължително вървят със занемарени хотели и затварящи кръчми, които бързат да продадат каквото им е останало от август, за да се отърват от "досадните летовници". И после защо сезонът в България бил кратък?! Нищо чудно и защо нито една кръгла маса след него не е намерила рецепта за удължаването му през следващата година. Вместо това се препърачват фантасмагории за конгресен туризъм, който се състои от две-три компании ведомствени служители, които идват за една вечер да се напият със служебна пара и да изкарат безплатен плаж.
И в двата случая - в предсезона през май и юни, и през септември проблемът идва от това, че бизнесът иска да пести пари. Неслучайно в пика на лятото тази година много хотелиери се оплакаха, че не са намерили персонал, а Бюрото на труда обяви през юли 500 свободни позиции за сервитьори, камериерки и готвачи по морето. Ако ги е имало като желаещи да се цанят на работа, никой не чака до юли да го назначат за два месеца. За това обаче бизнесът се прави на ни лук ял, ни лук мирисал и гръмко тръби, че в България кадрите не достигат и моли държавата за облекчен визов режим за внос на персонал от чужбина. И докато е така сезонът все повече ще се скъсява, докато накрая остане само единият отпускарски август, който да пълни на 100% базата. 
