[caption id="attachment_58126" align="aligncenter" width="610"]
снимка: БНР[/caption]
България е страна с дълга история, изпълнена с възходи и падения. Много са хората, борещи се за благото на родината, затова напълно достойно в календара има отредено място за тях.
Днес всички българи честват националния празник на народните будители, като почитат паметта на просветните дейци и революционери, с които страната ни се гордее. Това са хората, които създават атмосфера на духовно просвещение, докато България все още е под османско робство. Именно духовното осъзнаване на българския народ е един от основните механизми за създаването на национално-освободителното движение.
По-късно, във вече свободна България, народните будители са тези, които продължават започнатото от своите предшественици и подтикват българите да поведат борба за независимост и държавен суверенитет.
Сред най-популярните народни будители са: Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Софроний Врачански, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.
За да запазят жив спомена за тези хора, много градове и села кръщават своите училища и читалища на народните будители. За пръв път националният празник се чества през 1909 година в Пловдив. От 28-ми юли 1922 година той е обявен за общонационален празник и неучебен ден.
Въпреки безспорното културно и патриотично значение, Денят на народните будители се отменя през 1945 година. По идея на Общонародното сдружение „Мати Болгария“ на 1-ви ноември 1990 година празникът се чества отново. Официално Денят на народните будители започва да се празнува от 1992 година.
Днес, няколко века по-късно, България продължава да помни великите и значими имена от своята история. Това са хора, с които всеки българин трябва да се гордее.
Честит празник, българи!
снимка: БНР[/caption]
България е страна с дълга история, изпълнена с възходи и падения. Много са хората, борещи се за благото на родината, затова напълно достойно в календара има отредено място за тях.
Днес всички българи честват националния празник на народните будители, като почитат паметта на просветните дейци и революционери, с които страната ни се гордее. Това са хората, които създават атмосфера на духовно просвещение, докато България все още е под османско робство. Именно духовното осъзнаване на българския народ е един от основните механизми за създаването на национално-освободителното движение.
По-късно, във вече свободна България, народните будители са тези, които продължават започнатото от своите предшественици и подтикват българите да поведат борба за независимост и държавен суверенитет.
Сред най-популярните народни будители са: Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Софроний Врачански, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.
За да запазят жив спомена за тези хора, много градове и села кръщават своите училища и читалища на народните будители. За пръв път националният празник се чества през 1909 година в Пловдив. От 28-ми юли 1922 година той е обявен за общонационален празник и неучебен ден.
Въпреки безспорното културно и патриотично значение, Денят на народните будители се отменя през 1945 година. По идея на Общонародното сдружение „Мати Болгария“ на 1-ви ноември 1990 година празникът се чества отново. Официално Денят на народните будители започва да се празнува от 1992 година.
Днес, няколко века по-късно, България продължава да помни великите и значими имена от своята история. Това са хора, с които всеки българин трябва да се гордее.
Честит празник, българи! 
