Този текст спокойно може да стане лого на България. Според немската агенция Еxpress.de родното Черноморие и Турция са недостижими в конкуренцията с други страни за евтини почивки през лятото на море и дават пример, че една седмица ол инклузив излиза на чужденеца 250 евро у нас.
Отдавна не бяхме чували нещо похвално за туризма ни. Не ни свързват с чисто море, дълги плажове и добра храна, рекламата заради евтинията пак е нещо. Особено казано от германците, които минават за най-пътуващата нация по света.
Защо "България - едно приключение за 250 евро" може да стане лого на морския ни туризъм. Първо и най-важното, защото синтезирано в три думи казва всичко за него - че България е евтина страна за чужденците /за жалост не и за поданиците й/, а зад тази евтиния се крият много приключения, където другаде няма да получат. Те са предимно извън хотела, където зад звездната категоризация общо взето цари европейско спокойствие и уреденост, но на улицата нещата са по-различни. Така логото показва двете лица на българския летен туризъм - удобствата с гривната за ол инклузив в хотела, и предизвикателствата, които дебнат чужденеца извън него. А те са най-различни - най-малкото е това да ти откраднат портфейла или фотоапарата, да ти продадат минерална вода за 5 лв. бутилката на плажа или с такси от единия до другия край на Слънчев бряг да ти вземат 50 лв. А не дай си боже, да тръгнеш за летището, с "бакшиш". По-голямото предизвикателство е да те ограбят и набият в храстите, докато се разхождаш из морската алея. През лятото полицейските хроники са пълни с такива приключения, които оставят траен спомен на чужденеца от България. И последен, естествно. Рязкото издърпване от ръката или врата на златна верижка от мургав Сандокан си е направо безобидна атракция. Неслучайно по подобие на Неапол много туристи в Слънчев бряг вече са се изтарикатили и оставят в сейфа на хотела златото, а за улицата се окичват с ламарини.
И на вън има просяци, но българските са по-нахални, особено малките. Могат да те следват в продължение на половин час по време на разходката само и само да изкрънкат някой лев. Така чужденецът се "оборудва" с незабравим гид, който в повечето случаи го отвежда до друга тумба от просяци по улицата. За жалост най-голямата атракция вече я няма - да ти боядисят обувките с блажна боя. Едно верме докато имаше ваксаджии, ромите редовно им пращаха клиенти да изтрият творчеството им с четка върху ходилата на чужденците. Тази екстра вече не се практикува, но уличният чейнч продължава да върви, макар и с по-слаби обороти. Все още се намират валутни дилъри, които с "кукли" примамват чужденци за обмяна при уж по-изгоден курс, а търсачи на силни усещания сред туристите не липсват.
За безпаметните баркролове да не говорим - те са черешката на тортата. Организираните пиянски обиколки в различни заведения са си истинско приключение, в повечето случаи с неизвестен край, а за жалост понякога и с фатален. При тях чужденецът за почти без пари си отпива у нас за цяла година в родината си, но после няма какво да разказва, защото нищо не помни.
Велко Тасев 
Този текст спокойно може да стане лого на България. Според немската агенция Еxpress.de родното Черноморие и Турция са недостижими в конкуренцията с други страни за евтини почивки през лятото на море и дават пример, че една седмица ол инклузив излиза на чужденеца 250 евро у нас.
Отдавна не бяхме чували нещо похвално за туризма ни. Не ни свързват с чисто море, дълги плажове и добра храна, рекламата заради евтинията пак е нещо. Особено казано от германците, които минават за най-пътуващата нация по света.
Защо "България - едно приключение за 250 евро" може да стане лого на морския ни туризъм. Първо и най-важното, защото синтезирано в три думи казва всичко за него - че България е евтина страна за чужденците /за жалост не и за поданиците й/, а зад тази евтиния се крият много приключения, където другаде няма да получат. Те са предимно извън хотела, където зад звездната категоризация общо взето цари европейско спокойствие и уреденост, но на улицата нещата са по-различни. Така логото показва двете лица на българския летен туризъм - удобствата с гривната за ол инклузив в хотела, и предизвикателствата, които дебнат чужденеца извън него. А те са най-различни - най-малкото е това да ти откраднат портфейла или фотоапарата, да ти продадат минерална вода за 5 лв. бутилката на плажа или с такси от единия до другия край на Слънчев бряг да ти вземат 50 лв. А не дай си боже, да тръгнеш за летището, с "бакшиш". По-голямото предизвикателство е да те ограбят и набият в храстите, докато се разхождаш из морската алея. През лятото полицейските хроники са пълни с такива приключения, които оставят траен спомен на чужденеца от България. И последен, естествно. Рязкото издърпване от ръката или врата на златна верижка от мургав Сандокан си е направо безобидна атракция. Неслучайно по подобие на Неапол много туристи в Слънчев бряг вече са се изтарикатили и оставят в сейфа на хотела златото, а за улицата се окичват с ламарини.
И на вън има просяци, но българските са по-нахални, особено малките. Могат да те следват в продължение на половин час по време на разходката само и само да изкрънкат някой лев. Така чужденецът се "оборудва" с незабравим гид, който в повечето случаи го отвежда до друга тумба от просяци по улицата. За жалост най-голямата атракция вече я няма - да ти боядисят обувките с блажна боя. Едно верме докато имаше ваксаджии, ромите редовно им пращаха клиенти да изтрият творчеството им с четка върху ходилата на чужденците. Тази екстра вече не се практикува, но уличният чейнч продължава да върви, макар и с по-слаби обороти. Все още се намират валутни дилъри, които с "кукли" примамват чужденци за обмяна при уж по-изгоден курс, а търсачи на силни усещания сред туристите не липсват.
За безпаметните баркролове да не говорим - те са черешката на тортата. Организираните пиянски обиколки в различни заведения са си истинско приключение, в повечето случаи с неизвестен край, а за жалост понякога и с фатален. При тях чужденецът за почти без пари си отпива у нас за цяла година в родината си, но после няма какво да разказва, защото нищо не помни.
Велко Тасев 
