Ангелина Меранзова, психолог: Прехвърлянето на отговорности между родители и учители е изключително рискова игра

Ангелина Меранзова е част от екипа детски психолози в „Психология и психотерапия за деца и възрастни Инсайт – Бургас“. Специалистите там използват най-новите възможности за прилагане на различни консултативни и терапевтични методи в специализирани центрове в морския град.

Интервю на Татяна БАЙКУШЕВА

-Госпожо Меранзова, какво показват Вашите наблюдения, нараства ли броя на децата, определяни като „проблемни“?

- Определяйки поведението на децата като „проблемно“ е тенденция, на която се обръща все повече и повече внимание. От една страна са медиите, които ежедневно поставят на фокус детската престъпност, ниската успеваемост в училищата и нехармоничните отношения с авторитетите, а от друга страна стои крещящата нужда хората да бъдат информирани и дори адекватно образовани за потребностите на децата в техните различни възрастови етапи. За да адресираш някого като „проблемен“ означава, че този някой създава проблем на теб и ти трябва да се справиш с неговото разрешаване. Никой не си задава въпроса къде е коренът на проблема и защо се е появил на първо място.

-На какво според Вас се дължи тази тенденция?

-Все по-често се наблюдават девиации в детското поведение, резултатирайки в конфликти и дори колизии в социалните единици семейство, учебен клас, а защо не и в цялото ни общество. Вниманието е насочено изцяло към децата и техните „ненормални“ поведения. Контрастът между поколенията и дори политическите идеологии през последните 30 години е двуполюсен - строгият режим на комунистическия строй, където децата и младежите бяха стриктно и строго контролирани (до степен потискане) и демокрацията, която създаде едни хаотични и индиферентни родители, отглеждащи деца с ниска самооценка, високо ниво на стрес и желание да се харесат на всяка цена.

-Какви по-конкретно случаи се открояват? Намирате ли разрешение и как?

Все по-често се обръщат към нас за деца с агресивно поведение, липса на увереност и най-вече нежеланието да спазват правила и да им бъдат поставени граници. Училището се превръща в мъчилище, домашните задължения в наказания, а това да покажат какво могат – в източник на тревога, страх от неодобрение и ниско самочувствие. Редовно на вратата ни застават родители, които в безсилието си да накарат децата си да свършат нещо – напълно се отказват, заклеймявайки децата си като „неспасяеми случай“. Почти винаги децата са фрустрирани, крият в себе си неизразена тъга и гняв, служат си с манипулация, а понякога и с изнудване и дълбоко в себе си не вярват, че са способни да направят нещо (както мама и татко често казват) „както трябва“. В такива случаи, работейки с цялото семейство, а не само с „проблемния му член“ е не само нужно, но и задължително в нашата практика.

-Достатъчно подготвени ли са преподавателите за справяне с възникващи в училище проблемни ситуации?

Тази тема е толкова дъвкана и предъвквана през последните дни, че чак да ти се догади. Прехвърлянето на отговорности между родители и учители е изключително рискова игра, в която топката са самите деца. Липсва адекватна грижа за нуждите не само на децата, но и за техните преподаватели. Ежедневно се срещат случаи на прегаряне и пълно изтощение на учителите. В такъв момент е трудно, за който и да е човек, да се мобилизира и да общува успешно с група деца или тийнейджъри. Училищната система има нужда от модернизиране, от работещи методики и практики и от психологическа грижа за всички нейни участници. С днешна дата преподавателите вдигат ръце от „проблемните“ си ученици, не защото са безотговорни, а защото са безсилни – точно както техните родители. Възпитателите на тези деца ( тези в къщи и тези в училище) имат нужда от насока и подкрепа, която за жалост не получават насреща.

-Какъв е правилният подход, който биха могли да предприемат родителите, ако виждат, че детето им среща някакви затруднения в училище?

-Трябва да се идентифицира причината. Понякога детето има проблем с преподавателя, понякога общуването със съучениците им носи голямо затруднение, понякога твърде сложният учебен материал им създава силна тревожност, често и апатия. Говорете с детето. Научете го да споделя какво го ядосва, какво го натъжава, нека свободно споделя пред вас своите мисли и чувства. Така лесно ще можете да се насочите към причината за затруднението и да потърсите решение - дали с помощта на специалист, дали сами, важното е да се предприеме действие. Някои неща се променят от само себе си, защото са функции на възрастова криза, която е напълно нормална, но други изискват навременна реакция.

-Имайки предвид всичко това, нараства ли ролята на училищните психолози. В каква степен те имат възможност за реално въздействие върху процесите, които се развиват в една училищна среда?

-Училищните психолози са много важен ресурс в образователната система. Те са специално обучени да разбират първопричините за конфликтите, да насочват родители и учители към правилни подходи към техните деца, да идентифицират специални нужди у учениците и да оказват нужната психологическа подкрепа. Все повече и повече се обръща внимание на тяхната роля в образованието, децата ги търсят при нужда. От ден на ден нараства броя на семинарите, които се създават, във връзка с тяхното квалифициране, споделяне на модерни научни методики за работа с деца и това може само да ни радва. Естествено всичко става бавно и малко тромаво, но е важно да се отбележи прогреса в отношението към училищния психолог.

-Много родители споделят, че им се налага да преместват децата си от едно в друго училище. Как се отразява това на ученика и в какви случаи да се предприема тази все пак доста драстична мярка?

-В много от случаите – неблагоприятно. Отново се сблъскваме с безсилието на родителите и тяхното крайно решение обикновено е взето след многобройни визити до училището, разговори с учители, директори и т.н. Накрая те искрено вярват, че изкарвайки детето си от неподходящата за него среда ще постигнат някакво подобрение. Има моменти от развитието на децата, в които тази мярка има негативен, вместо позитивен отклик. Задължително е да се посети специалист, който да изследва ситуацията и да насочи родителите към правилното решение, както за тях, така и за детето им. А в  случаите, когато смяната на училище е наложителна – ще научат как да помогнат на детето си да се адаптира в новата среда и да се справи със стреса.

-Все повече семейства вземат решение децата им да се обучават в домашна обстановка. Как се отразява това на едно дете, крие ли риск за успешната му адаптация в обществото или не?

-Това е спор, който се води години, затова с днешна дата е въпрос на личен избор. От психологическа гледна точка е в пъти по-добре обучението да се случва между връстници, в защитена среда, с авторитет различен от родителския. Както казвате – подпомага успешната адаптация в обществото, в което живеем. В юношеска възраст е изключително важна ролята на съучениците, а това е процес, който не можем да контролираме. Бидейки в домашна среда, детето губи много от интеракциите с връстниците си, като това не би развило способността за справяне с конфликти, не би развило лидерски умения, нито биха усетили тънкостта на груповата динамика, да не говорим за поддържане на успешни междуличностни отношения.

-Какво е Вашето лично мнение за влиянието на социалните мрежи върху поведението на децата? Наясно ли са родителите с опасностите, които съществуват?

-Със сигурност са наясно. Те знаят, че не трябва да им се позволява безразборен достъп до интернет пространството. Повтаря им се всеки ден, много от тях сами са усетили негативното въздействие на социалните мрежи. Тук опираме до границите и често изпуснатият контрол върху ситуацията. Много от родителите изпитват дискомфорт, ограничавайки децата си, като рационализират това с причината „такива са времената – не можем да контролираме технологиите и бързината, с която обхващат целия ни живот“. Трябва да се разграничи нуждата на детето да се обучи на работа с технологиите от нуждата му да комуникира успешно. Зад илюзорната безопасност на социалната мрежа и имиджа, който тя ни създава стои една неспособност да се общува истински. Учейки децата си на автентичност, непосредственост и емоционална интелигентност можем да ограничим пребиваването в социалните мрежи, без реално да ги ощетяваме с нищо.

-Достатъчно успешни ли са превантивните мерки, предприемани сред учениците срещу рисково сексуално поведение, ранна бременност и употребата на психо активни вещества?

-Възрастовата граница за започването на сексуална активност се стопява все повече. Вече е „нормално“ 12-13 годишните да поддържат сексуални контакти. Една от тезите, която поддържаме и ние, е че децата изпитват непреодолим натиск да пораснат и да бъдат независими от авторитетите. Често им се повтаря „порасни малко, не се дръж като малко дете“, „докато си в моята къща ще ми се подчиняваш“, „вече си голям човек – бъди по-отговорен“, „сам трябва да се справяш в живота“ и т.н. Освен това тенденциите да се афишира с физическите качества на хората и те да бъдат определяни по тях е безмилостна към децата. Ранната бременност например е символ на прекратяване на детството по един краен и пагубен начин. Всичко това води до огромна тревожност, дори панически страх, потиснат гняв и голяма несигурност. Употребата на психоактивни вещества е в тясна връзка с този феномен.

-Успяват ли преподавателите да навлязат деликатно в сферата на сексуалното образование или остава тема „табу“ в класната стая информацията за любовта, секса, за рисковете, свързани със сексуалното общуване? Каква според Вас е възрастта, на която е нужно децата да научат повече в тази насока?

-Там все още се стъпва „по терлици“ и често мерки се взимат, когато има наложителна нужда от сексуално образование. Всички кампании за превенция на болести, предавани по полов път, трафик на хора и сексуално насилие изскачат сякаш изневиделица, като децата приемат това или с насмешка, или със страх. Въпросите за секса вълнуват всеки от най-ранна възраст. Изключително важна е реакцията на родителите и правилно поднесената информация, която е нито повече, нито по-малко – а достатъчно. Любопитството на децата към секса по естествен път намалява в периода 6/7 – 11/12 години, стига да бъде задоволена нуждата от информация. В периода на пубертета трябва да се възпитават в сексуална хигиена, която отново е директно свързана с отстояване на личните граници и уважаването на чуждите такива.

Сподели новината:

Коментари