965 домакинства са сменили доставчика си на ток от април до септември 2017 г. Това показват данните на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представени по време на дискусията „Предстоящите законови промени в електроенергийния сектор“. Броят на небитовите клиенти, които са излезли на свободния пазар, пък е 18 821. Общият брой на гражданите и на малките фирми, които първо са сменили доставчика си, но след това са се върнали към крайния си снабдил е 20 893.
Шефът на КЕВР Иван Иванов припомни, че за 2015 г. делът на смяна на доставчик за небитовите потребители е бил малко над 4%, а през 2016 г. процентът скача на 8,12%. За излизането на битовите потребители на регулирания пазар е изключително важно да се спазват насоките, които дава Европейската комисия (ЕК) за преминаване към изцяло либерализиран пазар. Иванов каза, че е необходимо създаването на сертифицирана платформа за сравнение на цените на електрическата енергия. Това трябва да се направи, за да има информиран избор от страна на битовите потребители. „Говоря за електрическата енергия, не говоря за цялата услуга, защото освен базовата цена, в цената на услугата се включват и мрежовите услуги, както и добавката задължение към обществото, които трябва да са едни и същи за различните доставчици“, категоричен бе той.
Другото изискване на ЕК е да бъдат въведени опростени и разбираеми фактури за битовите клиенти, като бъдат отбелязани последователно базовата цена на електроенергията, мрежовите услуги и други такси. Едновременно с това доставчците трябва да дават ясна информация какво е неговото годишно потребление в сравнение с предишните 2 години. В отделна диаграма ще трябва да бъде обрисувано и количеството енергия, което сме харчили през отделните месеци. Освен това доставчиците ще трябва да дават и съвети към потребителите за това как да повишат своята енергийна ефективност.
Според данни от доклад на Световната банка най-бедните 20% от битовите клиенти харчат най-много пари за енергия – 17,4 на сто. В същото време се оказва, че най-богатите българи отделят по-малко средства за ел енергия, дърва и топла вода - едва 11,9% от разходите им отиват за покриване на подобни сметки.
Към момента 444 хил. домакинства са най-енергийно уязвимите потребители у нас. Те се категоризират в три групи - възраст, здравословно състояние и доход.
Зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков увери, че промените в Закона за енергетиката ще бъдат подготвени и внесени за дискусия в парламента едва когато има яснота по основните проблеми в сектора – дългосрочните договори и референтните цени, и задължително при ясен модел за защита на уязвимите потребители.
Валентин Николов, зам.-председател на парламентарната комисия по енергетика, пък призна, че дългосрочните договори са сериозно предизвикателство, но посочи, че проблем може да възникне и по отношение на манипулациите на енергийната борса. Николов уточни, че по своята същност тази борса е стокова, защото се търгува електроенергия, т.е. стока, но има и белезите на фондовата, и няма институция, която да е компетентна, за да гарантира защитата на пазара от манипулации.
Източник: monitor.bg
