Реформаторският блок в Бургас най-после се показа. И толкоз. Имената на членовете на Гражданския съвет не предизвикаха никаква емоция при прочита им, който се наложи заради отсъствието на повечето от тях. Което между впрочем е лоша проява на вкус да отсъстваш при първата ти среща с обществеността, на която си призван да й бъдеш посредник с политиците. Но както се казва по делата ще ги познаете. Защото с изключение на 4-5 души и то с доста напрягане, имената на 15-те "суперграждани" нищо не говорят на широката бургаска общественост, освен на партиите, които са ги предложили.
Сред старейшините най-разпознаваем, естествено, е д-р Лорис Сайян, чийто име олицетворява цяла една професионална прослойка не само в Бургас, а и в България - на психиатрите. И неизбежно прави асоциация с диагнозата на обществото. Бившият дългогодишен управител на психодиспансера е безспорен ерудит, но излъчва академичност, която по-скоро не скъсява дистанция, а разглежда гражданите като пациенти, вместо да черпи идеи и вдъхновение от тях. Другият позабравен "общественик" е някогашният директор на "Нефтохим" от времето на Костов - Недялко Попов, който навремето минаваше за тиха опозиция на Йордан Цонев и за крако успя да се издигне до местен лидер на СДС. После обаче се скри вдън земя и така до онзи ден. Колкото него е познат и математикът Красимир Коларов, който може би е олицетворение на непорочното зачатие в СДС и минава за чист човек. Дано обаче университетския преподавател не фигурира само за цвят в съвета, за да отсрамва претенциите на реформаторите за будна гражданска съвест. Иначе е попадение, което заслужава адмирации. Но е необяснима обществената функция на двама бизнесмени с турски имена, освен принадлежността им към партията на Касим Дал и вероятно тяхната материална състоятелност, която винаги би била от полза за една политическа формация. Малко известни са и представителките на "Самосъзнание" и "Деметра", въпреки благородната им мисия да работят по проекти за онеправданите си съгражданки. Почти неизвестен на бургазлии е и Митко Иванов, дори да е председател на Дружеството на бургаските художници. А бургазлии се гордеят, че живеят в град на поети и художници... Да не говорим, че е незвестен и за ценителите на изобразителното изкуство. Но пък е познат на една верига заведения с евтина пиячка, на която го раздава говорител и свръзка с художествено-творческата интелигенция в стремежа й да се прави на меценат. Но анонимността не е порок. Дето се вика, младите ще се научат. Важното е, че има такива стожери на демокрацията като Меглена Кунева. Тя говори от името на всички реформатори и нищо не казва. Или двуяко се разбира като последната й заучена фраза, изречена в Бургас: "Няма време!" Което се разбира като "уморихме се да чакаме, докато правителството падне и дойдем на власт" или "Орешарски по-бързо да подава оставка, че нас няма да ни има". Което е по-логичното като се има предвид масовия отлив на членове от "България на гражданите", което ще свали цената на Кунева и ще я направи ненужна в Реформаторския блок. Затова тя компенсира с говорене от името на всички, докато има такива незнайни и по-незнайни реформатори като "супергражданите" в Бургас.
Автор: Велко Тасев 
Deprecated: strlen(): Passing null to parameter #1 ($string) of type string is deprecated in /home/eburgas/public_html/template/default/post.php on line 318
Реформаторският блок в Бургас най-после се показа. И толкоз. Имената на членовете на Гражданския съвет не предизвикаха никаква емоция при прочита им, който се наложи заради отсъствието на повечето от тях. Което между впрочем е лоша проява на вкус да отсъстваш при първата ти среща с обществеността, на която си призван да й бъдеш посредник с политиците. Но както се казва по делата ще ги познаете. Защото с изключение на 4-5 души и то с доста напрягане, имената на 15-те "суперграждани" нищо не говорят на широката бургаска общественост, освен на партиите, които са ги предложили.
Сред старейшините най-разпознаваем, естествено, е д-р Лорис Сайян, чийто име олицетворява цяла една професионална прослойка не само в Бургас, а и в България - на психиатрите. И неизбежно прави асоциация с диагнозата на обществото. Бившият дългогодишен управител на психодиспансера е безспорен ерудит, но излъчва академичност, която по-скоро не скъсява дистанция, а разглежда гражданите като пациенти, вместо да черпи идеи и вдъхновение от тях. Другият позабравен "общественик" е някогашният директор на "Нефтохим" от времето на Костов - Недялко Попов, който навремето минаваше за тиха опозиция на Йордан Цонев и за крако успя да се издигне до местен лидер на СДС. После обаче се скри вдън земя и така до онзи ден. Колкото него е познат и математикът Красимир Коларов, който може би е олицетворение на непорочното зачатие в СДС и минава за чист човек. Дано обаче университетския преподавател не фигурира само за цвят в съвета, за да отсрамва претенциите на реформаторите за будна гражданска съвест. Иначе е попадение, което заслужава адмирации. Но е необяснима обществената функция на двама бизнесмени с турски имена, освен принадлежността им към партията на Касим Дал и вероятно тяхната материална състоятелност, която винаги би била от полза за една политическа формация. Малко известни са и представителките на "Самосъзнание" и "Деметра", въпреки благородната им мисия да работят по проекти за онеправданите си съгражданки. Почти неизвестен на бургазлии е и Митко Иванов, дори да е председател на Дружеството на бургаските художници. А бургазлии се гордеят, че живеят в град на поети и художници... Да не говорим, че е незвестен и за ценителите на изобразителното изкуство. Но пък е познат на една верига заведения с евтина пиячка, на която го раздава говорител и свръзка с художествено-творческата интелигенция в стремежа й да се прави на меценат. Но анонимността не е порок. Дето се вика, младите ще се научат. Важното е, че има такива стожери на демокрацията като Меглена Кунева. Тя говори от името на всички реформатори и нищо не казва. Или двуяко се разбира като последната й заучена фраза, изречена в Бургас: "Няма време!" Което се разбира като "уморихме се да чакаме, докато правителството падне и дойдем на власт" или "Орешарски по-бързо да подава оставка, че нас няма да ни има". Което е по-логичното като се има предвид масовия отлив на членове от "България на гражданите", което ще свали цената на Кунева и ще я направи ненужна в Реформаторския блок. Затова тя компенсира с говорене от името на всички, докато има такива незнайни и по-незнайни реформатори като "супергражданите" в Бургас.
Автор: Велко Тасев 
