„История славянобългарска“ ще се учи не в 6-ти, а в 9 клас

[caption id="attachment_126360" align="alignnone" width="623"] razkritia.com[/caption]

Нито пада, нито изчезва "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски от учебната програма, но ще се учи в 9 клас, а не 6 клас, както досега, обявиха от МОН.

Нищо, което е свързано с българската национална идентичност, като министър, няма да допусна да липса в съдържанието на наредбите, които ще бъдат подготвени. Това заяви министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев на пресконференция за проектите на новите учебни програми. "Сега предисловието от историята на Паисий се изучава по литература в шести клас, но би било по-добре да бъде в девети клас заради възрастовата психология, както и заради това, че съвпада с това, което ще се изучава по история", посочи министърът. Той обяви, че проектите за учебните програми за втори, шести и осми клас са публикувани в сайта на МОН за обществено обсъждане в продължение на месец и не са краен вариант. Проектите предизвикаха спорове в социалните мрежи заради заложеното отпадане на творби като "История славянобългарска", "Хубава си моя горо" и "Къде си вярна ти, любов народна" от учебниците за 6-ти клас за сметка на "Робинзон Крузо" и "Моето семейство и други животни", които се изучаваха в по-горните класове. "История славянобългарска" отива там, където вероятно може да бъде разбрана по-добре, каза министър Танев за предложението за изучаването й в девети клас. Той посочи, че текстът на творбата е основата за българското Възраждане на нацията ни. По думите на зам.-министъра на образованието Ваня Кастрева, промените, които се правят в съдържанието на учебниците, са в резултат на анализите на екипа на МОН и предложения на учителите. "В програмите досега "История Славянобългарска“ се е изучавала в два класа – 6-и и 10-и, но във връзка с променената структура на образованието след приемането на новия Закон за училищното и предучилищното образование, когато основно образование се завършва в 7-и клас, първи гимназиален етап е до 10-и клас, съответно се преструктурира и учебното съдържание. За това по преценка и предложение на експертите и на учителите", каза Кастрева по БНР. Тя посочи, че творбите на Никола Вапцаров, за които също се заговори, че ще отпаднат, ще се изучават в 10-и, 11-и и 12-и клас, за да могат учениците не само да цитират стиховете му, а и да влязат във философията на неговите творби. В новата структура на учебното съдържание присъствието на българските автори е над 60 на сто от всички изучавани автори, заяви още заместник-министърът. "За нас е от изключителна важност да препоръчаме в учебните програми емблематични произведения на знакови български творци, а да не посочваме, например, цялата стихосбирка на Ботев. Защото това, в обема от много знания, учениците се демотивират, те се объркват. Учителите казват, на нас не ни достига учебно време, за да преподадем задължителната литература. И ефектът всъщност се превръща в дефект", каза още Кастрева. Така от творбата на Алеко Константинов "Бай Ганьо" са включени главите "Бай Ганьо пътува", "Бай Ганьо се върна от Европа", "Бай Ганьо на гости", но не присъства главата "Бай Ганьо в банята". "Смятам, че тази част не е подходяща, защото сме в 21-ви век", коментира министърът. Той добави, че от Алеко Константинов е включен и цикълът "Разни хора - разни идеали". Към творбите на Елин Пелин е прибавен и разказът "Задушница". Новите програми  за втори, шести и осми клас трябва да влязат в сила от есента на 2017 година. Срокът за обсъждането им е до 22 февруари. Най-кардиналните промени Най-кардинални са промени в учебния план по литература за 8 клас - тук програмата няма нищо общо със старата. Според новите учебни програми осмокласниците ще учат гръцки митове вместо съвременна българска литература, както и ренесансови творби като "Хамлет" и "Декамерон", които по принцип се преподават в 10 клас. Това показва първият прочит на новите учебни програми за II, VI и VIII клас, публикувани от просветното министерство, пише "Сега". Съвременната българска литература се премества  в по-горните класове. Преместването на уроци от по-горни класове в по-долни се забелязва и при други предмети, като история, география и др. Вместо историята на средновековна Европа (IV-ХV век) осмокласниците ще учат за Новото време (ХVI-ХIХ век), което досега се преподаваше в IX клас. Учебният материал по география за IХ клас също слиза в VIII и вместо за Европа, Балканския полуостров и България осмокласниците ще учат за планетата Земя, география на природата, климатичните пояси и т.н. С по-малко български произведения е и програмата по литература за VI клас. Познати на всички творби като "Хубава си, моя горо", "Къде си, вярна, ти любов народна", "Вятър ечи, Балкан стене", както и встъпителната част на "История славянобългарска" отпадат за сметка например на "Моето семейство и други животни" (Дж. Даръл) и "Робинзон Крузо" (Д. Дефо), който фигурира в програмата за десети клас. Остават "Косачи" на Е. Пелин, "Серафим" на Й. Йовков, отделни глави от "Под игото" и др. При програмата по история за VI клас - вместо да учат само българска история от ХVIII до ХХ век (Възраждането, будителите и др.), шестокласниците ще учат за средновековна Европа (V-ХI век) плюс родна средновековна история до края на ХVII век. По география в VI клас отново ще се учат Северна и Южна Америка, но пък отпадат Африка и Антарктида (които "отидоха" в V клас), както и Атлантическият и Северният ледовит океан за сметка на три нови теми - Азия, Австралия и Океания. В момента те се изучават в VII клас заедно с Тихия и Индийския океан. През ноември м.г. МОН представи новата учебна програма за първи и пети клас, която влиза в сила за учебната 2016/2017 г. Тя предвижда първокласниците да учат буквите по нов ред и  да знаят числата до 100 като, като ще събират и изваждат само десетици. Миналата седмица министърът на образованието призова депутатите за промяна в закона, която да даде отсрочка на промените в учебните планове, за да има време да се напишат новите учебници. Учители по география пък оспорват учебния план и искат от министерството на образованието да отложи с една година предлаганите реформи.