[caption id="attachment_60466" align="aligncenter" width="404"]
снимка: targo.org[/caption]
На 19.12.1943 година, в Ястребино, са разстреляни 18 души, сред които 6 деца. Те остават в историята като Шестте ястребинчета.
Днес трагичната дата беше отбелязана от Народното събрание с минута мълчание, а депутатът от Коалиция за България Явор Куюмджиев прочете декларация, в която се казва: „Помним черния декември на 1943 г., когато бяха извършени жестоки убийства без съд и присъда – разстреляни са 18 души, сред които 6 деца. 70 години по-късно българските деца не знаят за тях, а поколенията, които вече знаят, почти са ги забравили. В Ястребино са останали техните домове, които се рушат. Забвението, на което са осъдени ястребинчетата, спекулациите и опитите за подмяна на фактите около разстрела им, са недостойни и срамни. Когато историята се използва за идеологическо противопоставяне, когато един народ забравя миналото си, той не може да гради достойно бъдеще. Човешкият живот е най-висшата ценност и никаква идеология не може да оправдае насилственото му отнемане, а убийството на деца е най-жестокото и нечовешко престъпление. Затова трябва да помним – не, за да обвиняваме и отмъщаваме, а за да не допускаме повече проливането на невинна кръв за идеологически различия. За да се научим да живеем без омраза, трябва да помним и почитаме нейните жертви и да не забравяме уроците на историята”.
Представяме ви събитията в Ястребино от 19.12.1943 г. , описани от bas-bg.org.
Трите деца Стойне, Иван и Надежда са от едно семейство — на бедния чакълджия Петър Калайджийски.
Най-малкият е Стойне — седемгодишен първокласник, роден на 18 декември 1936 година. Той още не може да изговаря буквата “р”, но е първенец на класа, чете най-изразително, изписва най-красивите букви, макар понякога да няма пари за тетрадка и молив.
Иван е деветгодишен, роден на 19 декември 1934 година. Съсредоточено и будно дете. Мечтае да стане машинист.
Най- голяма е Надежда — дванадесетгодишна, родена на 16 ноември 1931 година, ученичка в първи прогимназиален клас. Мечтае да стане учителка. Двете по-големи дъщери на семейството са в града— слугуват на богатите, а синът Рангел е партизанин.
Димитринка Петкова Стоичкова е родена на 3 ноември 1932 г. Баща й е член на БЗНС. Братята и сестрите на осемчленното й семейство са поели вече своя път. Един от братята й — Стойне за последен път е бил в селото през декември 1940 г. Работи като градинар в Унгария и Чехословакия. Заради неизвестността му фашистките управници често измъчват семейството.
Четири от невинните жертви на фашизма на Тузлушкото село Ястребино са от семейството на Иван Димитров. Две от тях са сестричките — близначки Ценка и Цветанка, родени на 5 март 1930 година.
Ценка и Цветанка, след като завършили първоначалното си образование в Ястребино се записват в прогимназията в с. Любичево. Всеки ден , в студ, мраз и виелица децата ходят до съседното село и се връщат. Те знаят къде се укрива батко им Митко с другарите си и поддържат връзка с тях. Носят им храна, дрехи, информират ги за обстановката в селото.
Неспокоен е Тузлушкият край. Ястребино е снабдителна база на партизаните от Омуртагския отряд, а за фашистите - опасно “комунистическо гнездо”. На Никулден — 19 декември 1943 г. многохилядна войска, полиция и жандармерия нахлуват в селото.
В дома на предания ятак и стар комунист Петър Калайджийски нахлуват въоръжени войници с натъкнати на пушките ножове. Подкарват цялото семейство — родителите с трите деца - Стойне, Иван и Надежда, към кметството. Не е отминато и семейството на Петко Стоичков. В дома са бащата, майката и 11-годишната Димитринка, Митка, както я наричат. Отвеждат и тримата.Полицаи нахлуват и в дома на Ценка и Цветанка. Отвеждат ги заедно с майка им и баща им.
Кметството на с. Ястребино е претъпкано от арестувани. Разпитът не продължава дълго. Не трепва закоравялото сърце на озверения подпоручик К. Йорданов (учител по професия) . Въпросите в питащите очички на децата остават без отговор. Малцина освобождават. Фашистите избират жертвите си — осемнадесет души, от които шест деца! След пладне ги извеждат извън селото. Край селската горичка ги спират и зловещ картечен изстрел ги покосява. Незасегнат между труповете остава Стойне. Зашеметен и уплашен, той моли да не го убиват. Жесток злодей стреля и детето пада мъртво.Трагедията, разиграла се в Ястребино на 19 декември 1943 г., не е завършила. На следващата нощ убийците продължават гаврата с жертвите си. Изваждат набързо заринатите трупове и далеч от димящото село ги изгарят на клада, за да заличат престъпленията си.
снимка: targo.org[/caption]
На 19.12.1943 година, в Ястребино, са разстреляни 18 души, сред които 6 деца. Те остават в историята като Шестте ястребинчета.
Днес трагичната дата беше отбелязана от Народното събрание с минута мълчание, а депутатът от Коалиция за България Явор Куюмджиев прочете декларация, в която се казва: „Помним черния декември на 1943 г., когато бяха извършени жестоки убийства без съд и присъда – разстреляни са 18 души, сред които 6 деца. 70 години по-късно българските деца не знаят за тях, а поколенията, които вече знаят, почти са ги забравили. В Ястребино са останали техните домове, които се рушат. Забвението, на което са осъдени ястребинчетата, спекулациите и опитите за подмяна на фактите около разстрела им, са недостойни и срамни. Когато историята се използва за идеологическо противопоставяне, когато един народ забравя миналото си, той не може да гради достойно бъдеще. Човешкият живот е най-висшата ценност и никаква идеология не може да оправдае насилственото му отнемане, а убийството на деца е най-жестокото и нечовешко престъпление. Затова трябва да помним – не, за да обвиняваме и отмъщаваме, а за да не допускаме повече проливането на невинна кръв за идеологически различия. За да се научим да живеем без омраза, трябва да помним и почитаме нейните жертви и да не забравяме уроците на историята”.
Представяме ви събитията в Ястребино от 19.12.1943 г. , описани от bas-bg.org.
Трите деца Стойне, Иван и Надежда са от едно семейство — на бедния чакълджия Петър Калайджийски.
Най-малкият е Стойне — седемгодишен първокласник, роден на 18 декември 1936 година. Той още не може да изговаря буквата “р”, но е първенец на класа, чете най-изразително, изписва най-красивите букви, макар понякога да няма пари за тетрадка и молив.
Иван е деветгодишен, роден на 19 декември 1934 година. Съсредоточено и будно дете. Мечтае да стане машинист.
Най- голяма е Надежда — дванадесетгодишна, родена на 16 ноември 1931 година, ученичка в първи прогимназиален клас. Мечтае да стане учителка. Двете по-големи дъщери на семейството са в града— слугуват на богатите, а синът Рангел е партизанин.
Димитринка Петкова Стоичкова е родена на 3 ноември 1932 г. Баща й е член на БЗНС. Братята и сестрите на осемчленното й семейство са поели вече своя път. Един от братята й — Стойне за последен път е бил в селото през декември 1940 г. Работи като градинар в Унгария и Чехословакия. Заради неизвестността му фашистките управници често измъчват семейството.
Четири от невинните жертви на фашизма на Тузлушкото село Ястребино са от семейството на Иван Димитров. Две от тях са сестричките — близначки Ценка и Цветанка, родени на 5 март 1930 година.
Ценка и Цветанка, след като завършили първоначалното си образование в Ястребино се записват в прогимназията в с. Любичево. Всеки ден , в студ, мраз и виелица децата ходят до съседното село и се връщат. Те знаят къде се укрива батко им Митко с другарите си и поддържат връзка с тях. Носят им храна, дрехи, информират ги за обстановката в селото.
Неспокоен е Тузлушкият край. Ястребино е снабдителна база на партизаните от Омуртагския отряд, а за фашистите - опасно “комунистическо гнездо”. На Никулден — 19 декември 1943 г. многохилядна войска, полиция и жандармерия нахлуват в селото.
В дома на предания ятак и стар комунист Петър Калайджийски нахлуват въоръжени войници с натъкнати на пушките ножове. Подкарват цялото семейство — родителите с трите деца - Стойне, Иван и Надежда, към кметството. Не е отминато и семейството на Петко Стоичков. В дома са бащата, майката и 11-годишната Димитринка, Митка, както я наричат. Отвеждат и тримата.Полицаи нахлуват и в дома на Ценка и Цветанка. Отвеждат ги заедно с майка им и баща им.
Кметството на с. Ястребино е претъпкано от арестувани. Разпитът не продължава дълго. Не трепва закоравялото сърце на озверения подпоручик К. Йорданов (учител по професия) . Въпросите в питащите очички на децата остават без отговор. Малцина освобождават. Фашистите избират жертвите си — осемнадесет души, от които шест деца! След пладне ги извеждат извън селото. Край селската горичка ги спират и зловещ картечен изстрел ги покосява. Незасегнат между труповете остава Стойне. Зашеметен и уплашен, той моли да не го убиват. Жесток злодей стреля и детето пада мъртво.Трагедията, разиграла се в Ястребино на 19 декември 1943 г., не е завършила. На следващата нощ убийците продължават гаврата с жертвите си. Изваждат набързо заринатите трупове и далеч от димящото село ги изгарят на клада, за да заличат престъпленията си. 
