Родени:
Йордан Аврамов (1866 - ?) - български офицер
Димитър Ташев (1874 – 1955) - български революционер
Никола Топалджиков (1875 – 1925) - български военен деец
Панчо Владигеров (1899 – 1978) - български композитор
Иван Радев (1902 – 1969) - български комунист
Никола Щерев (1903 – 1972) - български футболист
Исак Паси (1928 – 2010) - български философ
Йордан Спиров (1928 – 2012) - български актьор
Людмила Добринова (1932 – 2008) - български музикален деятел
[caption id="attachment_66373" align="alignleft" width="300"]
снимка: gong[/caption]
Петър Курдов (1961) - български футболист
Петър Атанасов Курдов е бивш български футболист, нападател.
Играл е за "Марица" (Пловдив) (1977-1979, 23 мача с 9 гола в "Б" група), "Левски" (София) (1979-1985/ес., 1987-1988/ес., 118 мача с 36 гола в "А" група), "Ботев" (Пловдив) (1986/пр.-1987, 33 мача със 17 гола в "А" група), "Локомотив" (София) (1990/ес., 11 мача с 3 гола в "А" група),"Янтра" (1991-1992/ес., 19 мача с 6 гола в "А" група), "Славия" (1993/пр.-1994, 38 мача с 10 гола в "А" група), "Майнц 05" (Германия) (1988-1989, 27 мача с 8 гола във Втора Бундеслига) и "Майорка" (Испания) (1991/пр., 9 мача с 2 гола в Примера Дивисион). В "А" група има 219 мача и 72 гола. Шампион на България през 1984, 1985 и 1988 с "Левски" (Сф). Носител на Купата на НРБ през 1982 (в неофициалния турнир) и 1984 и на Купата на Съветската армия (като второстепенен турнир) през 1984 и 1988 За "Левски" има 14 мача и 4 гола в евротурнирите (5 мача с 1 гол за КЕШ, 2 мача с 1 гол за КНК и 7 мача с 2 гола за купата на УЕФА). В турнира за купата на страната има 33 мача и 18 гола за "сините".
Финалист на ЕП'77 за юноши до 16 години. За националния отбор има 8 мача и 1 гол; за младежкия тим има 2 мача и за юношеския национален отбор има 29 мача и 9 гола.
Бивш треньор на "Марица", "Беласица", "Левски" (Долна баня), "Ботев" (Пловдив) и "Спартак" (Варна).
Лютфи Рюстемов (1962) - български политик
Юлиян Манев (1966) - български футболист
Росен Белов (1975) - български актьор
Петър Златинов (1981) - български футболист
Васил Бележков (1984) - български композитор и китарист
Елица Раева (1987) - българска шахматистка
Починали:
Иван Генадиев (ок. 1830 – 1890) - български учител
Марин Дринов (1838 – 1906) - български историк
Проф. Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк и филолог, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на Найден Дринов.
Марин Дринов е роден през 1838 г. в Панагюрище. Той заминава в Русия, за да продължи образованието си. Там учи в Духовната семинария в Киев, а впоследствие - в Московския университет, където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 получава докторска степен и от 1873 е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.
Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.
След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г. след продължително боледуване от туберкулоза.
На негово име е наречено издателството на БАН.
Андон Димитров (1867 – 1933) - български революционер
Лъчезар Станчев (1908 – 1992) - български поет
Стоян Стоянов (1913 – 1997) - български летец
Събития:
1879 г. — Княз Алеко Богориди е назначен от османския султан за пръв генерал-губернатор на Източна Румелия.
1913 г. — Одринската крепост е превзета от български и сръбски войски по време на Балканската война.
1921 г. — По решение на Светия синод е учреден Църковно-исторически музей под ръководството на проф. протойерей Иван Гошев.
1943 г. — Холокостът и България: Властите в България депортират евреите от Беломорието.
1961 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „А бяхме млади“.
1973 г. — С постановление на Министерския съвет на България се въвежда намалено работно време и петдневна работна седмица
[caption id="attachment_66374" align="alignleft" width="225"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1981 г. — В Народна република България е открита официално Национална астрономическа обсерватория - Рожен.
Националната астрономическа обсерватория - Рожен (абревиатура: НАО-Рожен) е най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа и на Балканския полуостров. Тя е оборудвана с 6 телескопа: универсален 2 метров Ричи Кретиен Куде (Ritchey-Chretien-Coude, RCC или РКК) рефлектор на Carl Zeiss Jena, 50/70 cm Шмидт (Schmidt), 60 cm Касегрен (Cassegrain), построен със собствени сили 15 cm слънчев коронограф, 30 cm MEADE, 18 cm менисков-Касегрен (Meniscas Cassegrain). НАО “Рожен” осигурява наблюдения по широк клас астрономически и астрофизически задачи – от динамика и физика на тела от Слънчевата система, до извънгалактични изследвания: астероиди и комети, спектри на звезди от различни класове и видове променливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари. Код на обсерваторията: 071.
Националната астрономическа обсерватория Рожен е открита официално на 13.03.1981 г., но редовната наблюдателна дейност по научни програми датира от септември 1979 г. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура (над 12 млн. лв) и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа. Намира се в Родопите, изградена е на връх Рожен, над местността и близо до Чепеларе. Стопанисва се от Института по астрономия на Българската академия на науките.
На 10-ти юли 2010 г. бе открита първата за обсерваторията извън-слънчева планета WASP-3c.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: gong[/caption]
Петър Курдов (1961) - български футболист
Петър Атанасов Курдов е бивш български футболист, нападател.
Играл е за "Марица" (Пловдив) (1977-1979, 23 мача с 9 гола в "Б" група), "Левски" (София) (1979-1985/ес., 1987-1988/ес., 118 мача с 36 гола в "А" група), "Ботев" (Пловдив) (1986/пр.-1987, 33 мача със 17 гола в "А" група), "Локомотив" (София) (1990/ес., 11 мача с 3 гола в "А" група),"Янтра" (1991-1992/ес., 19 мача с 6 гола в "А" група), "Славия" (1993/пр.-1994, 38 мача с 10 гола в "А" група), "Майнц 05" (Германия) (1988-1989, 27 мача с 8 гола във Втора Бундеслига) и "Майорка" (Испания) (1991/пр., 9 мача с 2 гола в Примера Дивисион). В "А" група има 219 мача и 72 гола. Шампион на България през 1984, 1985 и 1988 с "Левски" (Сф). Носител на Купата на НРБ през 1982 (в неофициалния турнир) и 1984 и на Купата на Съветската армия (като второстепенен турнир) през 1984 и 1988 За "Левски" има 14 мача и 4 гола в евротурнирите (5 мача с 1 гол за КЕШ, 2 мача с 1 гол за КНК и 7 мача с 2 гола за купата на УЕФА). В турнира за купата на страната има 33 мача и 18 гола за "сините".
Финалист на ЕП'77 за юноши до 16 години. За националния отбор има 8 мача и 1 гол; за младежкия тим има 2 мача и за юношеския национален отбор има 29 мача и 9 гола.
Бивш треньор на "Марица", "Беласица", "Левски" (Долна баня), "Ботев" (Пловдив) и "Спартак" (Варна).
Лютфи Рюстемов (1962) - български политик
Юлиян Манев (1966) - български футболист
Росен Белов (1975) - български актьор
Петър Златинов (1981) - български футболист
Васил Бележков (1984) - български композитор и китарист
Елица Раева (1987) - българска шахматистка
Починали:
Иван Генадиев (ок. 1830 – 1890) - български учител
Марин Дринов (1838 – 1906) - български историк
Проф. Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк и филолог, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на Найден Дринов.
Марин Дринов е роден през 1838 г. в Панагюрище. Той заминава в Русия, за да продължи образованието си. Там учи в Духовната семинария в Киев, а впоследствие - в Московския университет, където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 получава докторска степен и от 1873 е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.
Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.
След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г. след продължително боледуване от туберкулоза.
На негово име е наречено издателството на БАН.
Андон Димитров (1867 – 1933) - български революционер
Лъчезар Станчев (1908 – 1992) - български поет
Стоян Стоянов (1913 – 1997) - български летец
Събития:
1879 г. — Княз Алеко Богориди е назначен от османския султан за пръв генерал-губернатор на Източна Румелия.
1913 г. — Одринската крепост е превзета от български и сръбски войски по време на Балканската война.
1921 г. — По решение на Светия синод е учреден Църковно-исторически музей под ръководството на проф. протойерей Иван Гошев.
1943 г. — Холокостът и България: Властите в България депортират евреите от Беломорието.
1961 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „А бяхме млади“.
1973 г. — С постановление на Министерския съвет на България се въвежда намалено работно време и петдневна работна седмица
[caption id="attachment_66374" align="alignleft" width="225"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1981 г. — В Народна република България е открита официално Национална астрономическа обсерватория - Рожен.
Националната астрономическа обсерватория - Рожен (абревиатура: НАО-Рожен) е най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа и на Балканския полуостров. Тя е оборудвана с 6 телескопа: универсален 2 метров Ричи Кретиен Куде (Ritchey-Chretien-Coude, RCC или РКК) рефлектор на Carl Zeiss Jena, 50/70 cm Шмидт (Schmidt), 60 cm Касегрен (Cassegrain), построен със собствени сили 15 cm слънчев коронограф, 30 cm MEADE, 18 cm менисков-Касегрен (Meniscas Cassegrain). НАО “Рожен” осигурява наблюдения по широк клас астрономически и астрофизически задачи – от динамика и физика на тела от Слънчевата система, до извънгалактични изследвания: астероиди и комети, спектри на звезди от различни класове и видове променливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари. Код на обсерваторията: 071.
Националната астрономическа обсерватория Рожен е открита официално на 13.03.1981 г., но редовната наблюдателна дейност по научни програми датира от септември 1979 г. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура (над 12 млн. лв) и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа. Намира се в Родопите, изградена е на връх Рожен, над местността и близо до Чепеларе. Стопанисва се от Института по астрономия на Българската академия на науките.
На 10-ти юли 2010 г. бе открита първата за обсерваторията извън-слънчева планета WASP-3c.
Източници: bg.wikipedia; events.
