107 гинеколози, хирурзи и анестезиолози са осъдени за лекарски грешки от 2004 до 2014 г.
Делата срещу медици, които в САЩ и Западна Европа са често срещани от години, навлизат и у нас. Най-съдените както по света, така и в България, са гинеколозите, хирурзите и анестезиолозите, трите най-рискови специалности. Делата за лекарска грешка са се увеличили 20 пъти през 2014 г. в сравнение с 1994 г. За последните 10 г. осъдените гинеколози са 46, хирурзите - 38, а анестезиолозите - 23-ма.
Юристи прогнозират в следващите години
бум на съдебните
искове срещу
стоматолози
и естетични дерматолози заради все по-масовото навлизане на разкрасителните корекции. Увеличават се и делата на лекари срещу пациенти. Най-често те са за обида, заблуждаване на медици и неизпълняване на указанията им. (Виж карето на 3-а. стр.) Според проучване сред пациенти в периода 1994-2000 г. само 2% от лежалите в болница са били склонни да съдят докторите. Между 2010-2014 г. обаче те са вече 89%.
“Самият пациент трудно може да разбере, че е станал жертва на лекарска грешка, освен ако случаят не е много фрапиращ”, казва д-р Мария Петрова, единственият юрист у нас, профилиран в специалността медицинско право (виж интервюто долу).
Ето два от случаите на лекарски грешки, за които се водят дела.
От 1994 г. делата за лекарска
грешка са се увеличили 20 пъти
Специалистът по УНГ болести д-р Михаил Маджунов бе подсъдим за смъртта на дете, починало след операция на сливици. Наказателното дело наскоро обаче бе прекратено, защото срещу него се води и административно.
Хирургът от “Пирогов” д-р Виктор Попов получи една година условно за смъртта на 32-годишната Галина Нигохосян (на малката снимка), починала след безкръвна операция на апендикс. Предстои делото да се гледа в Софийския апелативен съд.
Близки на психично болен, починал по време на 10-дневен престой в психиатрия, съдят болницата. През времето, докато е в клиниката, пациентът бил с висока температура и обрив, но не бил прегледан за причината. При аутопсията се разбрало, че бил болен от скарлатина и развил сепсис, от който умрял. “Психиатрите отдавна не преглеждат физически своите болни, но и не са повикали специалист”, обяснява д-р Петрова.
Пациент в ортопедична болница пък
умрял на прага
на лечебното
заведение
при изписването след операция на менискус. Оперирали го, следвали празници и два почивни дни, и в понеделника го изписали. Аутопсията показала, че е починал от тромб в сърцето. 7 дни пациентът бил обездвижен, но никой не го прегледал и не го лекувал. “Тромбът е можело да бъде избегнат във всеки момент, ако е бил открит”, е заключението на експертите. “Загубят ли близък или здравето си, хората са готови да съдят всеки”, обяснява д-р Петрова.
В САЩ едва 2-3% от споровете влизат в съда, останалите се решават чрез споразумения или медиация. Във Франция също се избягва съдебната зала, а обезщетенията се плащат от фонд, който се набира от застраховките на лекарите. У нас от 2008 до 2014 г. срещу доктори са водени 2983 дела. От тях 1839 са административни, 389 наказателни и 756 граждански.
Например исковете срещу анестезиолози са нараснали с 65% през последните години. Най-често ги съдят за
настъпили
трайни
увреждания след
анестезия, включително и парализа - при 23% от случаите. При 22% има увреждане на нерв, при 17% - нараняване при интубация, 7% са с увредени дихателни пътища, 5% - за стрес. При 2% няма информирано съгласие, т.е. пациентът не е знаел какво ще му правят.
При лекари с 20-30 г. практика работата понякога се превръща в рутина. Те подценяват ситуацията и тогава се случва най-лошото, посочват експерти. Проблем при делата са експертите, защото трудно се намират и им се плаща малко.
Рядко лекари, работещи в болници, се съгласяват да разглеждат 3-4 кашона с медицински документи, смята д-р Петрова. Другият проблем е криворазбраната солидарност. Експерт опитал да заблуди съда, че индукция на раждане (проследяване на сърдечните тонове на монитор) и окситоцинов тест (слага се окситоцин, за да се предизвикат контракции) са синоними. Друг обяснил, че няма болест на сърцето, при която да не може да се сложи упойка, а това не е вярно.
Проблем били и част от пациентските организации, зад които се криели адвокатски кантори. Те предлагали правно обслужване на болниците, заплашвайки, че всяка жалба ще отива в съда, макар и да е неоснователна. “Все още малка част от лекарското съсловие е склонна да признае, че стават грешки, а известно е, че който не работи, той не греши”, смята д-р Петрова.
Ученик симулира
спукан апандисит,
съдят родителите му
Болница съди родителите на 15-годишен ученик, разигравал часове наред лекарите, симулирайки спукан апандисит. Момчето не искало да се яви на изпит за сертификат по английски език, защото не било стъпвало на курса цяла година, въпреки че родителите му платили голяма сума. В деня на изпита тийнейджърът симулирал спукан апендисит, след като прочел медицински учебници. Направил го толкова успешно, че медиците хванали лъжата му едва преди операционната маса. Преди това обаче направили много изследвания. Сега болницата търси парите за тях от родителите. Това е едно от делата, заведени от лечебни заведения срещу пациенти.
Лекари водят дела и за обиди. “Пациентите са афектирани. Невинаги знаят чисто медицински какво се случва, но имат големи претенции”, казва д-р Петрова. “Съветвам хората да се въздържат от остри изказвания”, казва тя. Има и дела затова, че пациентите не са изпълнили предписанията им. Гинеколог осъдил млада жена, защото не спазила указанията му по време на бременността и загубила бебето. Той ѝ обяснил дори писмено, какво да не прави. В следващите 3-4 месеца обаче бременната направила всичко, което ѝ било забранено.
Д-р Мария Петрова, експерт по медицинско право:
В Швейцария пациент съди лекар,
че го карал да се изследва
- Д-р Петрова, защо гинеколозите и хирурзите са най-съдените лекари?
- АГ специалността е тежка, оперативна. Не навсякъде има дежурен, лекарите не достигат. Проблемът при хирурзите е, че малко болници имат спешен хирургичен кабинет. Най-честите дела срещу тях са за забавяне. Примерно човек отива с болки в апендикса, казват му да пие обезболяващи, връщат го. Докато го прехвърлят между личния лекар, дома му и аптеката, развива перитонит.В САЩ и Европа такива дела се водят от години. При нас идват със закъснение, защото дълго живяхме на място, където нито на лекарите, нито на пациентите се зачитаха правата.
Най-добрият начин човек да получи обезщетение не е съдът, а извънсъдебното споразумение. Проблем, до който водят многото дела, са постоянните и необмислени промени в законодателството. Медицинските стандарти се гласуват от днес за утре. Всеки ден нещо се мени, правната култура на лекарите е под всякаква критика. 6 г. те учат всичко друго, но не и каква е правната рамка, в която да работят.
- Няма ли да се стигне до друга крайност - лекари да избягват рискови манипулации заради страх от дела?
- Това се казва дефанзивна медицина. Явление, започнало преди 15 г. в САЩ, което през последните 7-8 г. се наблюдава масово в Европа. Дефанзивната медицина е лекарят да отказва да извършва високорискови манипулации. В САЩ има цели щати, в които няма неврохирурзи. Съдят ги много, а колкото повече ги съдят, толкова повече те плащат на застрахователя си. В Швейцария например дефанзивната медицина се упражнява, като се правят много ненужни изследвания и профилактични прегледи. Има едно дело, което на фона на България звучи абсурднно. Пациент съди личния си лекар затова, че го е извикал за много прегледи и му се наложило да остане 3 дни повече в болница, и не успял да ги прекара със семействто си. Тази вълна ще залее и нас, но пък познаването на правото по никакъв начин няма да доведе до дефанзивна медицина.
Източник: 24 часа
