Според денните от последстното преброяване на Националния статистически институт в България има 3 милиона 887 076 хиляди жилища. 337 хиляди от тях са собственост на руски граждани, стана ясно от данни на Министерството на правосъдието, основани на информация на Нотариалната камара.
Става дума за 10 процента от българския жилищен фонд, при това най-новият и модерен.
Чуваме гласове: "И какво от това, в куфари ли ще изнасят тези апартаменти?" Не, няма да ги изнасят в куфари. По-скоро куфарите, пълни с какви ли не практики, идват насам. В замяна между другото на десетгодишни визи, които всеки руснак, притежател на недвижим имот в България, получава за себе си и семейството си от Министерството на външните работи. Най-малко половин милион такива визи, макар със сигурност са поне три четвърти. Визите все още не са шенгенски, но когато станат? Ако. И дали този половин милион визи не е сред причините за отлагането?
"След двугодишен „ледников период“ пазарът на имоти и строителството на ваканционни комплекси по морето отново тръгнаха нагоре", констатира тези дни "Тема дейли", добавяйки: "Спасителният пояс отново бе хвърлен от руснаците, които в момента купуват „на килограм“ имоти в Слънчев бряг и Несебър".
Спасителен пояс?
Количествените натрупвания водят до качествени изменения. 337 хиляди души могат да представляват сериозна група за натиск. Първоначално върху местните власти, които освен всичко друго администрират европейски средства.
Строителството е свързано с много административни стъпки, разрешения или избягването им. Това неизбежно е свързано с корупция. В момента по данни на българската преса в района на Несебър и Слънчев бряг се строят 20 ваканционни селища, 90% от собствениците в които са руснаци.
Това е същият район, в който стърчат хотели без канализация, изпускащи периодично продукцията си в морето.
Дали разрешенията за строителство са получени само благодарение на добрата воля на местните власти или на корупционни практики, които, както припомня колегата Иво Инджев, спирайки се на същата тема, са от мащаба на Ангола и Нигерия?
Българските власти, и сегашните, и предишните, обичат да повтарят че руските туристи и руските инвестиции спасяват българския туризъм и строителния бранш. Затова между другото бяха дадени и споменатите визови облекчения. Към досегашните това лято се нареди още едно. Руските граждани с шенгенски визи ще могат да влизат в страната ни, без да е необходимо да си изваждат български,обяви в началото на юни министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, когато правителството прие съответното решение.
Въпросът дали спасението на българския строителен и туристически бизнес е в експанзията на евтиното, в по-нататъшното бетониране на крайбрежието и застрояването на горите е вторичен.
Първичен е въпросът за количествените натрупвания, които се превръщат в политическо влияние, добавено към 85-процентната зависимост от газ, диктата на нефтохимическия монополист с екстериториалността на терминала му.
Към руския портфейл, нека припомним, през последните месеци бяха прибавени, в привидно съдружие, Булгартабак и Виваком, търговското име на БТК.
И не става дума за никакъв троянски кон. За магаре става дума.
източник: Kafene.net 10 % от жилищата в България собственост на руснаци. 90 % от ваканционните комплекси по морето – също
Според денните от последстното преброяване на Националния статистически институт в България има 3 милиона 887 076 хиляди жилища. 337 хиляди от тях са собственост на руски граждани, стана ясно от данни на Министерството на правосъдието, основани на информация на Нотариалната камара.
Става дума за 10 процента от българския жилищен фонд, при това най-новият и модерен.
Чуваме гласове: "И какво от това, в куфари ли ще изнасят тези апартаменти?" Не, няма да ги изнасят в куфари. По-скоро куфарите, пълни с какви ли не практики, идват насам. В замяна между другото на десетгодишни визи, които всеки руснак, притежател на недвижим имот в България, получава за себе си и семейството си от Министерството на външните работи. Най-малко половин милион такива визи, макар със сигурност са поне три четвърти. Визите все още не са шенгенски, но когато станат? Ако. И дали този половин милион визи не е сред причините за отлагането?
"След двугодишен „ледников период“ пазарът на имоти и строителството на ваканционни комплекси по морето отново тръгнаха нагоре", констатира тези дни "Тема дейли", добавяйки: "Спасителният пояс отново бе хвърлен от руснаците, които в момента купуват „на килограм“ имоти в Слънчев бряг и Несебър".
Спасителен пояс?
Количествените натрупвания водят до качествени изменения. 337 хиляди души могат да представляват сериозна група за натиск. Първоначално върху местните власти, които освен всичко друго администрират европейски средства.
Строителството е свързано с много административни стъпки, разрешения или избягването им. Това неизбежно е свързано с корупция. В момента по данни на българската преса в района на Несебър и Слънчев бряг се строят 20 ваканционни селища, 90% от собствениците в които са руснаци.
Това е същият район, в който стърчат хотели без канализация, изпускащи периодично продукцията си в морето.
Дали разрешенията за строителство са получени само благодарение на добрата воля на местните власти или на корупционни практики, които, както припомня колегата Иво Инджев, спирайки се на същата тема, са от мащаба на Ангола и Нигерия?
Българските власти, и сегашните, и предишните, обичат да повтарят че руските туристи и руските инвестиции спасяват българския туризъм и строителния бранш. Затова между другото бяха дадени и споменатите визови облекчения. Към досегашните това лято се нареди още едно. Руските граждани с шенгенски визи ще могат да влизат в страната ни, без да е необходимо да си изваждат български,обяви в началото на юни министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, когато правителството прие съответното решение.
Въпросът дали спасението на българския строителен и туристически бизнес е в експанзията на евтиното, в по-нататъшното бетониране на крайбрежието и застрояването на горите е вторичен.
Първичен е въпросът за количествените натрупвания, които се превръщат в политическо влияние, добавено към 85-процентната зависимост от газ, диктата на нефтохимическия монополист с екстериториалността на терминала му.
Към руския портфейл, нека припомним, през последните месеци бяха прибавени, в привидно съдружие, Булгартабак и Виваком, търговското име на БТК.
И не става дума за никакъв троянски кон. За магаре става дума.
източник: Kafene.net 
